О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
София,24.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.д. № 12/2015 година
Производство по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], регистрирано в Република Д., подадена от процесуалния му представител адв.Е. Н. срещу определение № 2151 от 12.11.2014 г. по ч.т.д.№ 1317/2014 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 2118 от 14.10.2014 г. по т.д. № 493/2014 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с което на основание чл.130 ГПК е прекратено като недопустимо производството по делото в частта по предявените от частния касатор срещу [фирма], [населено място] и С. И. Д. искове по чл.647 ал.1 т.3 и т.6 ТЗ за обявяване недействителността спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността на сключен на 21.03.2014г. договор за покупко – продажба на 150 дка земеделски земи между ответниците, изповядан с НА, вписан в СВ П. под № 60, том 19, дело 3255, при цена 9 800лв. и данъчна оценка общо от 16 067лв., а производството по предявените при условията на алтернативност обективно съединени искове по чл.17 във вр. с чл.26 ал.2 от ЗЗД; по чл. 40 от ЗЗД, по чл.135 от ЗЗД, и по чл.108 от ЗЗД по отношение на сключения на 21.03.2014г. договор – прекратено на основание чл.118, ал.2 ГПК, а делото изпратено по компетентност на Р. съд – [населено място].
Частният касатор поддържа, че въззивното определение е постановено в нарушение на процесуалния закон и иска касирането му, а допускането на касационното му обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна в процеса страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови обжалвания съдебен акт, въззивният съд споделил направените с него изводи, че включените в предмета на делото отменителни искове по чл.646 и чл.647 ТЗ са недопустими поради отсъствието на предвидената в чл.649, ал.1 ТЗ процесуална предпоставка за предявяването им – постановяване на решение по подадената от ищеца молба по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на ответника по исковете [фирма]. Изложено е становище и за недопустимото съединяване на преферентните искове по чл.646 и чл.647 ТЗ с исковете по чл.26, чл.40 и чл.135 ЗЗД и този по чл.108 ЗС поради различния процесуален ред на тяхното разглеждане – отменителните се предявяват и разглеждат от съда по несъстоятелността, а останалите заявени с исковата молба – по общия исков ред, при съобразяване на правилата за родова и местна подсъдност.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е формулирал няколко въпроса, които могат да се обобщят до следния въпрос, а именно: „Налице ли са предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по отменителните искове по чл.646 и чл.647 ТЗ при висящо дело за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника по тези искове”.
Няма обосновка за допълнителните критерии по някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК, което само по себе си е пречка да се допусне касационно обжалване на въззивното определение за произнасяне по повдигнатия правен проблем. Независимо от това, следва да се посочи, че съгласно чл.229, ал.1, т.4 ГПК основанието за спиране е налице, когато съществува висящо пред съд гражданско производство и между образуваните по реда на ГПК две дела съществува връзка на обусловеност, т. е. когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване се явява предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело. Следователно съдът спира производството, когато решението по делото, което се разглежда в същия или в друг съд ще има значение за правилното решаване на спора по същество, но не и когато то ще то ще е от значение за допустимостта на това производство, т.е. неговото наличие ще съставлява абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск по делото, чието спиране се иска. Изложеното дава основание да се приема, че поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е налице, тъй като разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК е ясна и не се нуждае от корективно тълкуване.
Следващият поставен въпрос „Допустимо ли е да бъде наложено обезпечение на бъдещ иск по чл.647, ал.1, т.3 и т.6 по молба на кредитор при наличие на висящо дело по несъстоятелност по отношение на ответника” е неотносим към изхода на делото, тъй като не е включен в предмета му и не може да се дефинира като такъв, свързан с решаващите изводи на въззивния съд, обусловили постановения от него правен резултат.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 2151 от 12.11.2014 г. по ч.т.д.№ 1317/2014 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :