О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1211
София, 26.08.2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 741 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Г. И. С. чрез адв. А от АК – Р. против решение № 43/09.02.2009 г. на Русенския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 880/2008 г.
Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Представено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнение и изискванията на чл. 284, ал. 3 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата, като насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение окръжният съд, като е потвърдил това на първостепенния Русенски районен съд, е осъдил Г. С. да заплати на Р. Е. С. 1715,16 лв., като престирано по развален договор за прехвърляне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане.
За да постанови този резултат, съдът е установил, че договорът, поради неизпълнение е развален с решение по гр.д. № 2580/2004 г. на Русенския районен съд. То е влязло в сила на 08.1.2.2006 г. Въззивният съд, като е анализирал събраните по делото доказателства е стигнал до извода, че за периода от 16.06.2003 г. – 13.12.2003 г. е приобретателят по алеаторния договор Р. С. е полагала грижи и е давала издръжка на Г. С. , чиято парична равностойност с помощта на съдебна експертиза е определена на 1155,16 лв. В периода август 2005 – декември 2006 г. по време на висящото дело по чл. 87, ал. 3 ЗЗД Г. С. е получила общо 560 лв. чрез пощенски записи от Р. С.
От правна страна е прието, че след разваляне на договора, страните си дължат взаимно връщане на полученото по него, поради което и Г. С. трябва да заплати на Р. С. общо сумата от 1715,16 лв. на осн. члл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Повдигнатият от касатора въпрос допустимо ли е неоснователното обогатяване, е значим за крайния резултат по спора, но той е разрешен от въззивната инстанция в съответствие със закона – чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД, която забравяна неоснователното обогатяване за сметка на нечие неоснователно обедняване. Престираните грижи, натуралната и парична издръжка по силата на договор, който е развален, са получени на отпаднало основане и с тях получателят се е обогатил за сметка обедняването на престиращия. Контекстът на т. 9 ПП ВС 1/1979 г., на която се позовава касатора е друг – съотношението между специалните хипотези на искове за неоснователно обогатяване и общото правило по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, но следва да се посочи, че въззивният съд изцяло се е съобразил, както с т. 9, така и с другите указания по Постановлението на Пленума на ВС РБ № 1/1979 г.
Липсата на позитивна законова регламентация на договора за издръжка и гледане, не обуславя допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В случая, приложимата материална норма е чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а от друга страна по съдържанието на този вид алеаторен договор, изпълнението, развалянето и последиците по чл. 88 ЗЗД, има трайно установена практика на ВС и ВКС РБ. Не са настъпили и такива обществени промени, които да налагат промяна в правоприлагането.
Наличието на множество съдебни спорове, които изследват различни аспекти от договора за издръжка и гледане, независимо дали го определят като „феномен” и дали сочат на инцидентно правораздаване, няма никакво отношение към преценката за допускане на касационното обжалване именно на въззивното решение на Русенския окръжен съд по гр.д. № 880/2008 г. Без значение са евентуални правни проблеми и всякакви възможни въпроси, ако те не са от значение за резултата по конкретния спор.
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 43/09.02.2009 г. на Русенския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 880/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: