О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№122
[населено място], 14.05.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 2143 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Я. К. В., чрез пълномощник адв. Е. Я., срещу определение № 72/12.01.2015г. постановено по ч.гр.д. № 36/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 22.10.2014г. на Софийски градски съд по гр.д. № 16553/2011г. за връщане на подадената от частния жалбоподател въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно решение.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и се иска отмяната му. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните правни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1/Следва ли съдът безусловно да приема за достоверен един оспорен документ – отрязък от съобщение за изготвено решение, при положение, че достоверността на датата му е оспорена от лицето, поставило подпис върху него и е представен друг отрязък от съобщение, датиран по друг начин, без да е извършена експертиза на почерка? Притежава ли съдът специални знания, за да прецени дали документа е датиран от подписалото го лице?; 2/Следва ли съдът да изложи мотиви винаги, когато постановява определение и конкретно в случая, защо приема за достоверен един оспорен документ, а отхвърля достоверността на друг представен документ, представляващ отрязък от същото съобщение за изготвено решение, без да е извършена експертиза на почерка на двата документа?; 3/ Как би следвало да процедира съдът в този случай – да отхвърли частната жалба като неоснователна или да върне делото на преходната съдебна инстанция за по-нататъшно администриране на делото?
Ответниците по жалбата не изразяват становища по основателността й.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Атакуваното определение е въззивно и с него е потвърдено разпореждане на първоинстанционен съд за връщане на въззивна жалба, с което се прегражда по-нататъшното развитие на делото, така че касационното обжалване е в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
За да постанови определението си въззивният съд е приел за правилно разпореждането от 22.10.2014г. по гр.д. № 16553/2011г. на Софийски градски съд за връщане като просрочена на подадената от Я. К. В. въззивна жалба срещу постановеното по същото дело решение № 5757 от 27.07.2014г. Установил е, че жалбоподателят В. е бил надлежно уведомен за постановеното по делото решение чрез упълномощения си адвокат Елен Я. с редовно връчено съобщение на дата 30.09.2014г. /вторник/. В. жалба срещу същото решение е депозирана в канцеларията на Софийски градски съд на 20.10.2014г., извън преклузивния двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, тъй като срокът на обжалване е изтекъл на 14.10.2014г. /вторник/.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, следното:
Поставените от жалбоподателя правни въпроси, цитирани по-горе, не са изрично разрешени от съда в обжалваното определение, а и не са обуславящи изхода на делото. Липсват и развити съображения за обосноваване значението им за точното прилагане на закона и развитието на правото съгласно указанията в т.4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК. За да приеме жалбата за просрочена съдът е съобразил установения в ГПК ред за връчване на съобщения и удостоверяване на връчването. Връчването на съобщения и призовавания е формален акт, който се удостоверява по предвидения в чл. 44 ГПК начин. Извършва се от ограничен кръг лица, имащи качеството на връчител по терминологията на чл. 42 ГПК /нарочни съдебни служители, овластени от закона официално да удостоверяват датата и начина на връчване/. Оформените от връчителите документи се ползват с обвързваща доказателствена сила относно удостоверените с тях обстоятелства, сред които са датата и начина на връчване. В случая според извършеното от връчителя отбелязване съобщението на л. 141 от делото е връчено на 30.09.2014г. на адвокат Е. Я.. Именно поради наличието на това надлежно удостоверяване доводите в частната жалба, свързани с извършеното от адв. Я. отбелязване на датата, направено собственоръчно върху получения отрязък от съобщението /на л.9 от делото на САС/, са оставени без последствие. Освен това, по въпроса за доказателствената сила на извършеното от връчителя удостоверяване, вкл. и на датата на връчване, е създадена задължителна практика на ВКС, напр. Определение № 546 от 25.11.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 523/2011 г., II г. о., в което се приема, че разписката за осъщественото връчване, подписана от връчителя е официален свидетелстващ документ, който доказва пълно връчването и всички обстоятелства, релевирани в него, между които е датата на връчване. О. акт съответства на тази практика.
По тези съображения следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 72 от 12.01.2015 г. постановено по ч.гр.д. № 36/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 22.10.2014г. на Софийски градски съд по гр.д. № 16553/2011г. за връщане на подадената от Я. К. В. въззивна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: