О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
[населено място] ,26,02,2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 65/2016 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.2 предл. второ вр. с предл. първо вр. с чл.274 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 580/12.10.2015 год. по ч.т.д.№ 2194/2015 год. на състав на второ търговско отделение на ВКС, с което е оставена без разглеждане частната жалба на същата страна против определение № 134 / 22.04.2015 год. по ч.т.д.№ 93/2015 год. на Апелативен съд – Б.,с което е отменено определение № 85/23.02.2015 год. по т.д.№ 62/2014 год. на Окръжен съд Ямбол и вместо това е спряно изпълнението на заповед за незабавно изпълнение,издадена по ч.гр.д.№ 1541/2014 год. на Районен съд Ямбол, въз основа на която е образувано изпълнително дело № 2014 [ЕГН] на ЧСИ И. Х., рег. № 878 на КЧСИ. Спирането е постановено на основание чл.432 ал.1 вр. с чл.245 ал.1 ГПК, до приключване, с влязло в сила решение, на спора по т.д.№ 62/2014 год. на Окръжен съд Ямбол, предмет на който е иск по чл.422 ГПК относно вземането – предмет на заповедта за незабавно изпълнение. Жалбоподателят оспорва правилността на атакуваното определение с доводи относно недопустимостта,евентуално неправилността на определението на Апелативен съд Б.,изхождайки от недопустимостта на искане за спиране изпълнението на заповед за незабавно изпълнение извън хипотезата на чл.420 ГПК.Развива съображението, че недопустимостта на въззивното определение е била достатъчна да разглеждане на частната жалба по същество от предходния състав на ВКС,доколкото противното означава да се запазят в правния мир съдебни актове,обременени с изключително тежък порок, като въззивното определение в случая.Жалбоподателят твърди, че в аналогична хипотеза същият / в мнозинството си / състав на ВКС е процедирал с обезсилване на въззивното определение,а не с отказ да се счита допустимо сезиран / опр. № 270 по ч.т.д.№ 445 / 2014 год. на ІІ т.о. на ВКС /. Позовава се и на това, че определението на Ямболски районен съд не е постановено в заповедно производство,очевидно визирайки същинското такова по реда на чл.417 ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване,като преграждащ развитието на производството по частната жалба на страната срещу определение № 134 по ч.т.д.№ 93/2015 год. на Апелативен съд – Б., съдебен акт.
За да остави без разглеждане същата, съставът на второ търговско отделение на ВКС е приел, че определението на въззивния съд за спиране изпълнението на заповедта за незабавно изпълнение, по оспорването на която е образувано исково производство по реда на чл.422 ГПК и до приключване на същото с влязло в сила решение, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не са налице предпоставките на чл.274 ал.3 ГПК: с него не се оставя без уважение частна жалба срещу преграждащо по характер определение /т.1/, нито се разрешава по същество друго производство,свързано с това по чл.422 ГПК,нито се прегражда такова производство, а единствено се гарантира защитата на длъжника срещу евентуална незаконосъобразност на предприетото въз основа на заповедта принудително изпълнение. Като е съобразил, че съгласно т.8 от ТР № 4 / 2013 год. по тълк.дело № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, въззивните определения постановени в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване,съставът на второ търговско отделение е приел,че тъй като производството по чл.422 ГПК е продължение на заповедното производство, то инстанционния контрол върху молба за спиране на изпълнението, предприето на основание заповедта за незабавно изпълнение,следва да бъде аналогичен, независимо дали спирането е по реда на чл.420 ГПК / пред заповедния съд / или в производството по чл.422 ГПК, при аналогичните предпоставки на чл.180 и чл.181 ЗЗД ,по реда на чл.432 ал.1 вр. с чл.245 ал.1 ГПК.
Настоящият състав споделя крайния извод за недопустимост на частната касационна жалба срещу въззивното определение за спиране изпълнението на заповедта за незабавно изпълнение,по следните съображения :
Касационната обжалваемост на въззивното определение , с оглед предпоставките на чл.274 ал.3 ГПК,се преценява съобразно действителното правно основание на искането, предхожда и е независима от преценката за допустимостта или правилността му.Поради това доводът,че недопустимостта на въззивното определение е достатъчно основание за допускане касационното му обжалване, с оглед служебното задължение на съда да следи за недопустимостта на съдебните актове, е несъстоятелен.
Касаторът изключва приложимостта на чл.245 ал.1 ГПК по отношение изпълнение, предприето на основание заповед за незабавно изпълнение, с оглед специалната разпоредба на чл.420 ГПК.По мнение на настоящия състав, независимо от соченото формално основание по чл.245 ал.1 ГПК, доколкото не се касае за обвързването му със специфичните предпоставки на чл.242 ГПК,а за формално приобщаване на разпоредбата към заповедното производство по реда на чл.417 ГПК, единствено с оглед последиците му – предварително изпълнение на заповедта, искането за спирането му може да се основава единствено на чл.420 ГПК и следва винаги да се квалифицира като такова за спиране по реда чл.420 ГПК. Спиране по реда на чл.245 ал.1 ГПК би било само искане, обвързано с преценка на предпоставки по чл.242 ГПК.Съгласно т.8 на ТР № 4 / 2013 год. по тълк.дело № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, въззивните определения постановени в заповедно производство не подлежат на касационно обжалване.В случая обстоятелството, че искането е депозирано пред исковия съд и извън сроковете по чл.420 ГПК го прави недопустимо, но не променя квалификацията му на искане,свързано със заповедното производство.Затова и съображенията в т.8 на ТР № 4/2013 год. на ОСГТК, за касационна необжалваемост на въззивното определение, са приложими и в настоящия случай.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 580/12.10.2015 год. по ч.т.д.№ 2194/2015 год. на състав на второ търговско отделение на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :