О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1221
София, 03.11.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1065 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №251 от 04.03.09г. по гр.д. №1244/08г. на Варненския окръжен съд, след частична отмяна на решение №1232 от 20.03.08г. по гр.д. №9614/06г. на Варненския районен съд, е отхвърлен предявеният от С. С. М. срещу М. на о. , поделение 38090 гр. В. иск по чл.203, ал.3 от ЗОВСРБ/отм./ за сумата от 8563,39лв. – възнаграждение за положен извънреден труд на кадрови военнослужещ през периода 30.11.03г. – 24.11.06г. , както и 1000лв. мораторна лихва върху главното вземане.
Въззивният съд е приел, че през посочения период ищецът е имал качеството на кадрови военнослужещ и е изпълнявал дежурства по график. При тези дежурства, за часовете над служебното време по чл.203, ал.2 от ЗОВСРБ /отм./, на него му е заплащано допълнително възнаграждение по чл.226 от ЗОВСРБ /отм./, съгласно чл.204, ал.4 от ЗОВСРБ. За тези часове обаче не му се държи възнаграждение за извънреден труд по смисъла на чл.203, ал.3 от ЗОВСРБ /отм./, вр.чл.158 от ПКВС и затова претенцията за заплащане на това възнаграждение е отхвърлена. Изложен е и мотив, че за да е налице извънреден труд при дежурства по график – чл.159 от ПКВС е необходимо писмено разрешение на висшестоящия командир, каквото не е издавано, а и такъв труд не е отразяван в книгата по чл.162 от ПКВС.
Касационна жалба срещу това решение е подадена от ищеца. В изложението към нея се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалавне по въпроса за дължимостта на претендираното възнаграждение. Сочат се множество решения по аналогични случаи, част от които са влезли в сила, при които съдът е присъдил търсеното възнаграждение за извънреден труд по чл.203, ал.3 от ЗОВСРБ /отм./, въпреки че е било изплатено и възнаграждението по чл.226 от същия закон.
Ответникът в производството – М. на о. оспорва жалбата. В подадения отговор излага доводи единствено по съществото на правния спор.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В съдилищата са заведени множество сходни дела по чл.203, ал.1 от ЗОВСРБ /отм./, които са приключили с противоречиви решения – в едни случаи исковете са уважени, а в други случаи – отхвърлени. Този резултат най-често е вследствие различното тълкуване на материалноправните норми – чл.203 и чл.204 от ЗОВСРБ /отм./ и чл.159 и чл.159 от ПКВС. Обжалваното въззивно решение противоречи на други влезли в сила решения, приложени към касационната жалба, с които по аналогични случаи е прието, че претендираното обезщетение по чл.203, ал.3 от ЗОВСРБ /отм./ е дължимо. Това налага допускане на касационно обжалване на решението.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №251 от 04.03.09г. по гр.д. №1244/08г. на Варненския окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: