О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
София, 17.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия,
първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 7092/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 4275 от 24.10.2014 г., подадена от Л. А. Г. от [населено място] чрез нейния процесуален представител адв.С. М., срещу определение от 25.09.2014 г., постановено по гр.д.№ 115/2014 по описа на Окръжен съд Ямбол, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за коригиране на размера на присъдените разноски поради прекомерност.
Жалбоподателят счита обжалвания акт за неправилен, като моли същият да бъде изменен. Касационният довод за това е, че съдът неправилно е приел, че възражението за коригиране на размера на разноските поради прекомерност е несвоевременно направено с писмена защита, представена след откритото съдебно заседание на 13.05.2014 г., в което е приключило съдебното дирене и е даден ход по същество. Частният жалбоподател изразява становище, че приетото в мотивите на т.11 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. касае въпроса кога може да бъде заявена претенцията за съдебни разноски, но не дава отговор на въпроса до кой момент е допустимо заявяването на възражението за прекомерност, поради което становището на въззивния съд, че това възражение може да бъде направено най- късно до приключване на съдебното заседание, в което приключва разглеждането на делото, е незаконосъобразно.
Ответникът по частната жалба Г. Х. К. не изразява становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК дава възможност по искане на насрещната страна да бъде намалено дължимото адвокатско възнаграждение, когато то се явява прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Според чл. 80 ГПК, искането за присъждане на разноски може да бъде направено най – късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, като най- късно в това заседание страната може да представи списък на разноските и доказателства, че са заплатени. Макар да не е изрично посочено в закона, това е и крайният процесуален срок, до който насрещната страна може да заяви своето възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, за да може то да бъде преценено и взето предвид от съда при постановяване на решението.
Последното съдебно заседание приключва с приключване на устните състезания и обявяване на делото за решаване- чл. 149, ал.2 ГПК. Предвидената в чл. 149, ал.3 ГПК възможност при фактическа и правна сложност съдът по искане на някоя от страните да определи подходящ срок за представяне на писмени защити, не рефлектира върху момента на приключване на съдебното заседание. Смисълът на тази процесуална възможност е страната да обмисли и изложи пълно, точно и обосновано всички свои фактически и правни доводи, за да защити тезата си. Тълкуването на цитираната разпоредба налага извод, че началото на срока за депозиране на писмена защита по 149, ал.3 ГПК следва по време края на последното заседание по делото, а не е част от него. Именно защото се касае за действие извън съдебното заседание, законът изрично изисква писмената защита да се представи с преписи според броя на страните. Оттук и изводът, че когато делото се разглежда в открито съдебно заседание, както е в настоящия случай, за да е заявено своевременно, искането за присъждане на разноски или за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение поради прекомерност, следва да бъде направено устно до обявяване на делото за решаване или с писмена защита, депозирана до приключване на последното съдебно заседание. С писмената защита по чл. 149, ал.3 ГПК не могат да се правят процесуално валидни искания за както за присъждане на разноски, така и за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност. Това изрично е посочено в мотивите към т.11 от ТР № 6/ 2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай обосновано въззивният съд е приел, че макар и направено с писмената защита по чл. 149, ал.3 ГПК, депозирана в определения от съда срок, възражението по чл.78, ал.5 ГПК е преклудирано, тъй като е направено след последното по делото съдебно заседание, проведено на 13.05.2014 г. Поради това обжалваното определение като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 25.09.2014 г., постановено по в.гр.д.№ 115/2014 г. на Окръжен съд Ямбол.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: