2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
София, 22.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 15 април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 1813/2014 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от М. Д. Д. против определение от 06.01.2014г. по ч. гр.д.№ 8787/2013г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане, като недопустима, частна жалба, подадена от него против разпореждане по гр.д.№ 986/2013г. по описа на Дупнишки РС, с което е удължен срока с един месец от изтичане на продължения срок.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила, защото счита, че продължения срок е следвало да започне да тече от получаване на съобщението, че молбата за продължаване е уважена.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
От данните по делото се установява следното:
С обжалваното определение е оставена без разглеждане частна жалба, подадена от касатора срещу определение, с което е продължен за трети път срока за внасяне на държавна такса, но от изтичане на продължения срок, като е оставено без уважение искането му продължения срок да започне да тече от получаване на съобщението, че искането му е уважено. Съдът е мотивирал съдебния акт с това, че определение за продължаване на срока не подлежи на обжалване. Посочил е и че продълженият срок започва да тече от изтичането на първоначалния, съгласно чл. 63 ГПК.
При действието на отменения ГПК, тълкувайки нормата на чл. 36 от него, съдебната практика приемаше, че съдът следва да уведоми страната дали е уважено искането й за продължаване на срока. Новият срок започваше да тече от връчване на съобщението. Редакцията на чл. 36 от ГПК /отм/ е различна в сравнение с редакцията на чл. 63 от новия ГПК, при действието на който е подадена исковата молба и по който се разглежда предявеният иск. Съгласно чл.63, ал.2 изр.2 от действащия ГПК ”продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния”.
Правилен е извода на въззивния съд, че определението, предмет на частната жалба пред него не подлежи на обжалване. Съгласно чл. 274, ал.1 ГПК, на обжалване подлежат две групи определения – тези, за които изрично е предвидена възможност за обжалване и преграждащите развитието на делото. Определението, с което се продължава срока и се възпроизвежда законовата норма от кога започва да тече продължения срок не подлежи на обжалване, защото не е от нито една от двете групи. Поради това, определението, с което е оставена без разглеждане частната жалба против него е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 06.01.2014г. по ч. гр.д.№ 8787/2013г. на Кюстендилски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: