4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
С.,21.02.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : М. С.
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 931/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], срещу определение № 10772 от 15.07.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 8216/2011 г. на Софийски градски съд, ІV-Г състав. Определението е обжалвано в частта, с която е потвърдено определение от 02.11.2010 г. по гр. д. № 17218/2010 г. на Софийски районен съд в частта за прекратяване на производството по предявените от [фирма] против [фирма] обективно съединени искове за заплащане на сумите 21 000 лв. и 765.39 лв. поради наличие на арбитражна клауза, изключваща подведомствеността на спора на съдилищата.
Частният жалбоподател моли за отмяна на въззивното определение като се позовава на неговата неправилност поради необоснованост и нарушение на закона. Излага съображения за несъответствие със закона и с доказателствата по делото на извършената от въззивния съд преценка относно предметния обхват на обективираната в прекратения договор за наем арбитражна клауза и правната природа – договорна или деликтна, на отговорността на наемателя по чл.236, ал.2 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неправомерно ползване на наетия имот след прекратяване на наемния договор.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се поддържа във връзка със следните въпроси : Какво е правното основание на обезщетението, което бившият наемател дължи по чл.236, ал.2 ЗЗД – деликтно или договорно; Следва ли да се приложи арбитражна клауза /сключена за договорна отговорност/ относно последващо деликтно основание. Частният жалбоподател твърди, че като е приел обезщетението по чл.236, ал.2 ЗЗД за дължимо на договорно, а не на деликтно основание, въззивният съд се е произнесъл по посочените въпроси в противоречие със закона и с практиката в решение № 935/09.06.1999 г. по гр. д. № 282/99 г. на ВКС, V г. о., решение № 1451/18.12.2008 г. по гр. д. № 4801/2007 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 79/10.02.2006 г. по гр.д. № 308/2005 г. на ВКС, І т. о., и решение № 581/23.07.2008 г. по т. д. № 196/2008 г. на ВКС, ТК. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е заявено по отношение на въпросите : Допустимо ли е арбитражна клауза да се прилага разширително; Допустимо ли е арбитражна клауза, сключена във връзка с изпълнение на договор, да се прилага и за деликта след прекратяване на договора; Кои клаузи могат да „преживеят” договора след неговото прекратяване; Каква е отговорността по чл.236, ал.2 ЗЗД – деликтна или договорна. Според частния жалбоподател, по втората група въпроси липсва съдебна практика, което ги прави значими за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], е депозирал писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК, в който е изразил становище за недопускане на определението до касационен контрол поради отсъствие на основания по чл.280, ал.1 ГПК и за неоснователност на жалбата. В отговора е направено и искане за присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството пред Софийски районен съд е образувано по предявени от [фирма] против [фирма] обективно съединени искове за заплащане на сумата 21 000 лв. – сбор от обезщетения за ползване на два поземлени имота в [населено място] и за пропуснати ползи от неполучени наеми за имотите в периода 01.10.2009 г. – 15.01.2010 г., и на сумата 765.39 лв. – лихва за забава върху обезщетенията. Исковете са основани на твърдения, че имотите са предоставени на ответника с договор за наем от 22.02.2008 г. и че след прекратяване на договора ответникът – наемател е отказал да ги върне на ищеца – наемодател, с оглед на което му дължи обезщетение за ползването и за пропуснатите ползи от наеми.
Първоинстанционният съд е прекратил производството по така предявените искове, след като е приел за основателно възражението на ответника в отговора на исковата молба за неподведомственост на повдигнатия правен спор на съдилищата поради наличие на арбитражна клауза в договора за наем – чл.19, предвиждаща разрешаване на породените от договора спорове от Арбитражния съд при БТПП.
За да потвърди прекратителното определение, въззивният Софийски градски съд е приел, че правният спор, предмет на делото, попада в обхвата на уговорената в чл.19 от договора за наем арбитражна клауза и подлежи на разглеждане от избрания от страните арбитражен орган. Изложил е съображения, че макар да има извъндоговорен характер, отговорността на наемателя за заплащане на обезщетение за ползване на наетия имот след прекратяване на договора за наем произтича от неизпълнение на основното му договорно задължение – задължението да върне имота на наемодателя след приключване на наемното правоотношение. Тълкувайки съдържанието на арбитражната клауза, въззивният състав е преценил, че тя обхваща не само споровете по повод прякото неизпълнение на установеното в чл.14 договорно задължение на наемателя за връщане на наетите имоти, а и извъндоговорните правоотношения между страните, възникнали като последица от неизпълнението на това задължение.
Въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване поради отсъствие на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Първият поставен в изложението правен въпрос – дали отговорността на наемателя за заплащане на обезщетение по чл.236, ал.2 ЗЗД е договорна или деликтна, е извън приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Решаващите изводи на въззивния съд за обвързаност на исковите претенции с уговорената в договора за наем арбитражна клауза не произтичат от становището, че отговорността на наемателя има договорен характер. Точно обратното – в мотивите към определението е посочено изрично, че исковете са предявени за реализиране на извъндоговорната отговорност на ответника, породена от отказа му да върне имота на наемодателя след преустановяване на наемното правоотношение. Не попадат в приложното поле на касационното обжалване и въпросите, свързани с предметния обхват на арбитражната клауза и приложимостта й към конкретните спорни правоотношения, предмет на делото. За да приеме за основателен релевирания от ответника отвод за неподведомственост, въззивният съд е подложил на тълкуване арбитражната клауза и така е достигнал до извод, че с нея страните са постигнали съгласие да отнесат за разглеждане пред избрания арбитражен орган не само споровете, възникнали помежду им по време на действие на наемния договор, а и тези, възникнали след прекратяване на договора по повод неизпълнение на задължението на наемателя да върне наетите имоти. Тълкуването на арбитражната клауза е израз на същинската правораздавателна дейност на въззивната инстанция, поради което обусловеното от тълкуването произнасяне по въпроса за приложимостта на арбитражната клауза към предявените искови претенции не може да бъде подведено под общото основание на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация. Евентуалното противоречие на направените при тълкуването изводи с действителната воля на страните и със закона е от значение за касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и за правилността на въззивното определение, но не съставлява основание за достъп до касационен контрол, съгл. указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Несъответствието на формулираните в изложението въпроси с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК прави безпредметно обсъждането на поддържаните допълнителни предпоставки по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, но за прецизност следва да се отбележи, че те са недоказани. Въпросът дали отговорността на наемателя по чл.236, ал.2 ЗЗД е договорна или извъндоговорна е разрешен от въззивния съд в смисъл, аналогичен на произнасянето в представените от частния жалбоподател съдебни решения, а това изключва основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Въпросите за тълкуването и приложението на арбитражната клауза са от значение единствено за конкретното дело, не и за точното прилагане на закона и за развитието на правото /в смисъла, изяснен в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г./ което предопределя неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изложеното, определението по ч. гр. д. № 8216/2011 г. на Софийски градски съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
На основание чл.78, ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски на ответника по жалбата в размер на сумата 150 лв. – платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 14.10.2011 г.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 10772 от 15.07.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 8216/2011 г. на Софийски градски съд, ІV-Г състав.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК], съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [жилищен адрес] сумата 150.00 лв. /сто и петдесет лв./ – деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :