О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
София, 23.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 687/2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “. Д. Б.”Е. – гр. В. срещу решение №79 от 12.06.2008г. по т.д.2407/07г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено частично решение от 23.07.2007г. по т.д. 2008/2006г. на Софийски градски съд, в частта, с която е осъдена Д. а. по т. да заплати на “. Д. Б.” ЕООД0 гр. В. на основание чл.79, ал.1 ЗЗД сумата 14160лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на услуга Web Hosting и софтуерна поддръжка от 25.02.2005г., както и сумата 14930лв. – на основание чл.266, ал.1 ЗЗД- като дължима част от възнаграждението по договор за изработка за изграждане на система за добавяне на осем допълнителни езикови версии към проекта “www.Bulgaria Travel.org.”, сключен на 25.02.2005г., както и в частта за разноските и по същество е отхвърлил тези искове. В останалата обжалвана отхвърлителна част на първоинстанционното решение до пълните предявени размери на претенциите, решението е оставено в сила.
Ответникът по касация – Д. а. по т. – гр. С., чрез пълномощника си – адв. Н. С. е на становище, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
В приложеното към жалбата по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение на основанията за допускане на касационно обжалване е посочено, че въззивният съд се е произнесъл по съществен въпрос съставляващ това, че въпреки императивната норма на чл.188, ал.3 ГПК / отм./ съставът на САС. не бил взел предвид представената пред него и приета без оспорване от насрещната страна като доказателство по делото покана до ДАТ, като факта на нейното получаване и неявяване на противната страна в указания срок за приемане на изработеното по договора за изработка от 25.02.2005г., били доказани факти, настъпили след предявяване на иска, но преди приключване на устните състезания по делото. Така поставен този въпрос е бил свързан с допуснато от съда съществено нарушение, тъй като неотчитането на поканата, лишило касатора от възможност да бъде приложена презумпцията на чл. 264, ал.3 ЗЗД. Направен е извод, че като е отказал да вземе предвид при решаване на спора факти, настъпили след предявяване на иска, но релевантни за спорното право, решаващият състав се е произнесъл в противоречие с константната практика на ВКС. по същия въпрос – изброени са решение №222 от 10.07.2000г. по гр.д. 1349/99 на ВКС. , ІІ г.о., решение №771/23.04.2004г. по гр.д. 88/03г. на ВКС. , ІV г.о. и т.8 на ТРОСГК №1 /2001г. на ВКС. на РБ. Страната е посочила, още че самият факт на произнасянето на решаващия съд в противоречие с императивната норма на чл.188, ал.3 ГПК, обуславяло допустимост на касационно обжалване на атакуваното решение. Това разбиране е обосновано със същите доводи относно това, че съдът не е ценил като доказателство обсъжданата покана, като е направен извод че нарушаването на императивна правна норма било самостоятелно, отделно основание за допускане на касационно обжалване, което следвало да бъде разгледано в настоящето производство.
Касаторът не е формулирал съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който счита, че е решен в една от посочените хипотези по т.1, 2 и 3 на текста. Дефинитивно, това изискване, свързано с твърдяните хипотези на т.1 и 2, означава съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, да се е отклонил от установената константна практика на ВКС. , респективно ВС. и неговото разрешение да е в противоречие с възприетото по соченото Тълкувателно решение, респективно с приложените съдебни актове на ВКС. Следователно, не е довод за наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 т.1 и т.2 ГПК, развитото разбиране за допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с възприетата от съда фактическа обстановка. Така формулиран, поставения въпрос съставлява оплакване за незаконосъобразност на изводите на решаващия съд, тъй като довода за неприета от възложителя по вина на изпълнителя работа е разглеждан и в обжалвания съдебен акт, като съдът, съобразно данните по делото е направил извод, че въпреки представената кореспонденция между страните, съдържаща искане за плащане по договорите, ищецът не е доказал да е поканил ответника да приеме възложената работа, което съобразно договора следвало да стане с приемо- предавателен протокол /чл.2.1/. Поканата също е обсъждана от решаващия състав, като е посочено, че тя съдържа само искане за плащане по двата договора, а и не е удостоверена като връчена на адресата / факт изцяло съответствуващ на направения извод, с оглед представения документ, установяващ само, че изхожда от касатора/. Въззивният съд е направил своя решаващ извод, съобразно заключението на вещото лице, установило, че не е бил изработен интерфейс на програмата, с оглед на което, състава на САС. е приел, че липсата му обуславя пълно неизпълнение на договора,изведено от предназначението на сайта и качеството на търговския продукт. Общо установените задължения за обсъждане на всички доказателства по спора от решаващия състав са насочени към установяване на конкретната фактическа обстановка и поради това, твърдението за неправилното им интерпретиране е относимо към доводите за незаконосъобразност на съдебния акт – т.е. тези визирани в чл.281 ГПК, но не обуславят приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК. В тази връзка не е налице установеност и на противоречие на изводите направени с цитираните решения на ВКС. , разглеждащи по същество основателност на подадените касационни жалби, с които са били сезирани съставите и съответно са били обсъждани допуснатите от съдилищата съществени процесуални нарушения, като основание за отмяна на съдебния акт, при различна фактическа обстановка, предполагаща различни правни изводи. С. оглед и липсата на валидно формулиран съществен процесуалноправен или материалноправен въпрос не може да бъде направен и релевантен извод за такова конкретно противоречие , още повече че не е налице, както бе изложено и обективен материалноправен идентитет на споровете.
Правно необосновано е разбирането на страната, че произнасянето на съда в противоречие с императивна правна норма – тази на чл.188, ал.3 ГПК / отм./ съставлявало самостоятелно основание за допустимост на касационното обжалване. Този извод не намира опора в закона, тъй като разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК лимитивно очертава основанията, сред които посоченото не фигурира. По принцип довода за нарушение на материалния или процесуален закон също е относим към разглеждане на спора по същество, а не към производството по допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което атакуваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №79 от 12.06.2008г. по т.д.2407/07г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: