О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1237
София 10.11.2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4162/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. о. п. срещу решение №765 от 22.04.2014 г. по гр. дело №481/2014 г. на Пловдивския окръжен съд, с което след като частично е отменено решение №4928 от 12.12.2013 г. по гр.дело №11041/2013 г. на Пловдивския районен съд П. на Р. Б. е осъдена да заплати на Л. Р. Б. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата 1 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата за вреди, причинени от органите на прокуратурата вследствие повдигането на обвинение срещу ищеца в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда. Наказателното преследване по обвинение в извършено престъпление, приключило с оправдателна присъда, само по себе си е достатъчен обективен факт, обосноваващ негативно въздействие върху ищеца, свързано най-малкото и обичайно с притеснения от изхода на производството, тревога, потиснатост, накърняване на моралните и нравствени ценности. За тези обстоятелства не е необходимо да се събират доказателства, а провеждане на пълно и главно доказване е наложително само при твърдения за болки и страдания, които са извън обичайните за лице в такова положение и са специфични, с оглед личността на увредения, неговата среда или обществено положение и други конкретни обстоятелства.
Ответникът по касационната жалба Л. Р. Б., [населено място], оспорва жалбата.
П. на Р. Б. е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по правния въпрос дали може да се присъди обезщетение за предполагаеми неимуществени вреди, за които не са събрани доказателства по делото. Счита, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата Представени са ППВС №4/23.12.1968 г., ТР №3/22.04.2005 г. ОСГК на ВКС и съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №765 от 22.04.2014 г. по гр. дело №481/2014 г. на Пловдивския окръжен съд Повдигнатият от жалбоподателя въпрос обуславя крайното решение, но е решен в съответствие със задължителната съдебна практика -, представената с касационната жалба, както и с решение №542/15.01.2013 г. по гр. дело №1568/2011 г. на ВКС, IV г.о. и решение на ВКС №388 от 02.12.2013 г. по гр. дело №1030/2012 г. на ВКС, IV г.o.
Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, според която отговорността на държавата по исковете с правно основание чл.2 ЗОДОВ се определя съобразно всички обстоятелства, които обуславят вредите. Задължително се преценяват вида и характера на упражнената процесуална принуда, общата продължителност и предмета на наказателното производството, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които имат значение. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В тежест на непозволено увредения от разследващите органи, прокуратурата или съда, при осъществяване на тяхната дейност е да докаже: поведението – действие или бездействие на съответния орган, неговата противоправност, вредата и причинната връзка между тях, като наличието на вина у лицата от състава на съответния орган е без правно значение. В тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното защитено от правото благо, с това (при доказаност и на останалите елементи от фактическия състав) искът за обезщетение е доказан в своето основание. Не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване (физическа болка, душевно страдание, неудобство и др.). Съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.) когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице. Доказаният в своето основание иск не може да бъде отхвърлен като неоснователен поради липсата на доказателства за неговия размер. Когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните или други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, средата му или обществено положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца. Допустими са всички доказателствени средства, а в случаите, когато е необходимо да се ползват специални знания, се допуска съответната съдебна експертиза.
Съобразно изхода на спора на ответника трябва да се присъдят 300 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №765 от 22.04.2014 г. по гр. дело №481/2014 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА П. на Р. Б. да заплати на Л. Р. Б., [населено място], 300 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.