О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1240
гр. София, 21.12.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 757 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С. П. М. от гр. С., чрез пълномощника й адв. Д. Б., е подала касационна жалба в срок срещу въззивното решение от 7.05.2008 год. по гр. д. № 3262/2006 год. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 22.03.2005 год. по гр. д. № 6651/2002 год. на Софийския районен съд. С него е намалено завещателното разпореждане на П. Б. М., починал на 11.11.99 год., в полза на В. М. М. със саморъчното му завещание от 22.09.99 год., имащо за предмет 50% ид. ч. от апартамент № 11 в сградата на ЖСК „Г.” в гр. С., ул. „Ц. С.” № 58 на четвъртия етаж, с площ 55.36 кв. м., изчерпващ наследственото имущество на същия, до размера, необходим за допълване на накърнената запазена част на С. М. от наследството на баща й, а именно – 12.885% ид. ч., на основание чл. 30 ЗН и е допусната делба между нея и ответницата В. М. М. на същия апартамент при квоти 24.23 % ид. ч. за С. М.- К. и 75.77% ид. ч. за В. М..
Касаторката поддържа оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост на направените от съда изводи. Иска отмяна на решението и вместо това делбата на апартамента се допусне при равни части между страните.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката сочи, че материалноправните въпроси относно съпружеската имуществена общност в случаите на обезщетение на собственик на отчужден имот за нуждите на ЖСК и трансформацията на лични средства при придобиването на имотното обезщетение са в противоречие на съдебната практика на Върховния съд, намерила израз в цитираното и представено решение по гр. д. № 1428/96 год. на ІІ г. о. на ВС. Счита още и, че произнасянето по релевантния въпрос за преценката на волята на завещателя и тълкуването й при конкретното съдържание на представеното завещание, е от значение за точното прилагане на закона, с оглед недостатъчната нормативна регламентация по този въпрос.
Изхождайки от съдържанието на изложението следва извод за поддържаните от касаторката основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Съделителката В. М., чрез адв. Р. С., оспорва касационната жалба, както и наличието на основания за допускане на касационното обжалване. Счита, че представената съдебна практика е неотносима към въпросите, релевантни за настоящия спор.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о., намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е допусната съдебната делба между страните при посочените в него квоти, въззивният съд е приел, че придобиването на спорния апартамент, който е бил отреден като обезщетение на наследодателя П. М. за отчужден негов личен имот, е станало по време на брака му с ответницата В. М., с издаването на нотариалния акт на 18.04.84 год., когато членственото правоотношение е трансформирано в право на собственост – чл. 35, ал. 2 З.. Тъй като сумата от 6 341.18 лв. е лична собственост на наследодателя с оглед оценката на отчуждения му имот, до този размер от стойността на апартамента е налице частична трансформация, поради което и съдът приел, че тази идеална част, възлизаща на 45.38 % е индивидуална собственост на наследодателя. Разликата представлява съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на наследодателя, към който момент наследството му представлява 72.69 % ид. ч. от апартамента, от които съдът е приел, че 50 % са предмет на оставеното от наследодателя завещание в полза на преживялата му съпруга. Съдът намерил за основателно възражението на ищцата за накърняване на запазената й част от наследството, поради което и намалил завещателното разпореждане с необходимия размер за това и постановил делбата да се извърши при части 75.77 % за преживялата съпруга и 24.23 % – за дъщерята на наследодателя.
Следователно, въпросът за придобиване на правото на собственост при обезщетение с имот в ЖСК за отчужден по З. /отм./ такъв в индивидуална собственост на наследодателя е обусловил правните изводи на въззивния съд. В обжалваното решение съдът е приел, че правото на собственост е придобито с издаването на нотариалния акт за имота, като се е позовал на изричната разпоредба на чл. 35, ал. 2 от З., приемайки, че към този момент членственото правоотношение се е трансформирало в право на собственост върху апартамента. Въз основа на данните за плащане на част от стойността му със сумата, получена като обезщетение за отчуждения, личен имот на наследодателя, е приел наличието на частична трансформация на лични на наследодателя средства, а за остатъка, при липса на доказателства за обратен извод е приел наличие на съвместен принос на съпрузите в придобиването, на основание чл. 19, ал. 3 СК /отм./, респ. придобиване на тази идеална част от имота в съпружеска имуществена общност. Представеното от касаторката решение № 196 от 20.03.97 год. по гр. д. № 1428/96 год. на ІІ г. о. на ВС не сочи на противоречиво решаване по този въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като разглеждания в него казус не е идентичен с настоящия – касае се за придобиване на имот като обезщетение за отчужден такъв по реда на З., съгласно заповедта по чл. 100 З. /отм./, с която е определен конкретния имот в обезщетение. Спорният момент в приложеното решение касае плащането на дължимата разлика между стойността на отчуждения имот и отстъпения в обезщетение, при приложението на чл. 103, ал. 1 З., в редакцията на Д. в. бр. 102/77 год., релевантен за момента на придобиване на собствеността.
Настоящият казус е различен, доколкото определеното на наследодателя на страните обезщетение е с отстъпване на двустайно жилище в новострояща се ЖСК “Г.”, за построяването на която е и отчужден имотът. Възникнало е членствено правоотношение по право, съгласно чл. 10, т. 1 З., като този специален закон намира приложение по въпроса за прекратяване на кооперацията, вкл. и за придобиване на правото на собственост, съгласно уредбата в чл. 35, ал. 2 ЗСЖСК. Произнасянето по този въпрос в обжалваното решение не е в противоречие с представена съдебна практика в друг смисъл, а представеното решение по гр. д. № 1428/96 год. на ВС не разглежда такава хипотеза, затова е и неотносимо към релеватния за изхода на настоящия спор въпрос.
Следователно, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице.
Не е налице и другото поддържано основание за допускане на касационното обжалване, което следва да се квалифицира по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за анализа на волята на завещателя в представеното саморъчно завещание. Както е посочено в т. 4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за нейното осъвременяване с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена. Такива съображения не са изложени от касаторката, а позоваването на “изключително пестелива нормативна регламентация” не може да обоснове извод за наличие на това основание за допускане на касацията, при положение на съществуващата и утвърдена с години съдебна практика по въпросите, свързани със завещателните разпореждания и волята на завещателя, включително и тълкуването й, съгласно чл. 20 ЗЗД, приложим и към едностранните воляизявление по смисъла на чл. 44 ЗЗД.
По тези съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 7.05.2008 год. по гр. д. № 3262/2006 год. по описа на Софийски градски съд, по подадената от С. П. М., чрез адв. Д. Б., касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: