O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1136
София, 08.12.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 972 /2011 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 1796/22.07.2011 год. заявена от К. С. П. от [населено място] чрез процесуалния представител адв. Л. П.- САК срещу въззивно Решение от 27.06.2011 година, постановено по реда на чл.218з ГПК / отм./ по гр. възз. д.Nо 306/2010 година на ОС-София по допускане на делбата на дворното място и процесната сграда, намираща се в същото изцяло и алтернативно досежно определената квота от ? идеална част вместо ? идеална част.
С посоченото решение , окръжният съд в производство по чл. 218з ГПК/ отм./ е отменил Решение Nо 75 от 18.06.2008 година по гр.д. Nо 577/ 2007 година на РС –Ихтиман по извършване делбата на масивна едноетажна жилищна сграда, построена в УПИ * в лв. 29 по плана на [населено място] баня по отношение на лицата , титуляри в съсобствеността и техните права и е постановил ново решение , с което делбата на посочения жилищен обект е допусната между Р. Н. П., В. В. П. ,К. С. П. и Й. С. П. при равния права – по ? идеална част за всеки от тях, а в останалата част решението на първата инстанция е оставено в сила.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложението по чл. 284 ал.3 ГПК , допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК по материално-правните въпроси : 1./ „възможно ли е липсата на одобрен архитектурен проект за обособяване на два отделни самостоятелни вилни имота от процесната сграда при сключване на съдебна спогодба по гр.д. Nо 389/1982 година на РС-Ихтиман да обуслови недействителност на договора за спогодба на основание чл. 26 ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 61 ал.2 З./ отм./ и 2./ дали характерът на един недвижим имот като жилищен или вилен може да се определени с помощта на експертно заключение / СТЕ/ „, както и по процесуално-правния въпрос „ след като исковото производство се разглежда по реда на отменения ГПК, при отпаднало служебно начало, следва ли съдът да дава указания на едната страна за привличане на нови страни в делбата, когато това има за резултат „влошаване положението на обжалващия” с довод , че така по така изведените въпроси , ВКС следва да се произнесе поради значението им за точното прилагане на закона и развитие на правото.
С писмен отговор , в срока по чл. 287 ГПК, ответниците по касация Р. П. и В. П. , чрез адв. Г.К.- САК оспорват наличието на основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като съгласно дадените разяснения на т.4 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС за да е налице това основание следва да е налице непълнота на законите, необходимост от нова съдебна практика в резултата на промяна на обществено-икономическите отношение и др., а такива не се твърдят.Сочи се , че по поставения въпрос за приложението на чл. 62 ал.1 З./ отм./ е налице задължителна съдебна практика, на която изводите на въззивния съд не противоречат- ТР 38/1979 на ОСГК на ВС,а по поставеният процесуално –правен въпрос за възможността да се конституира необходим другар- ТР 1/2000 ОСГК на ВКС т. 17 , вторият въпрос се разрешава по принцип от закона – чл. 48 ал.1 т.3 ППЗТСУ/ отм. – ”застроителния и регулационен план установяват характера на застрояването”, а не от вещо лице.
Върховният касационен съд – състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и при данните за данъчната оценка на спорния имот – дворно място с едноетажна масивна жилищна сграда, приема същата за процесуално допустима.
При изведените правни въпроси по чл. 280 ал.1 ГПК и ревлираните доводи , обосноваващи допустимостта на касационното обжалване и възраженията на ответника по касация , настоящият състав намира , че касационното обжалване на поддържаното основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не може да бъде допуснато .
За да бъде допуснато касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, съгласно разясненията на т.4 на ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС следва изведеният правен въпрос не само да има характера на обуславящ изхода на делото, но да засяга правно виждане по приложение на закона от решаващия- въззивен съд , която не може да бъде съпоставена със задължителна или незадължителна съдебна практика, поради липса на такава и при обоснована необходимост от гл.т. на липсата на съдебна практика , или приложимостта на нов закон и др., именно с цел да се постигне до еднаквото и точно прилагане на закона и развитие на съответния материално-правен или процесуално-правен институт.Не може да се поддържа допустимостта по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК когато има задължителна практика и няма обосновано искане в каква насока следва да бъде преодоляна тази задължителна съдебна практика, касателно поставените първи и трети въпроси.
В конкретния случай, както се сочи и от защитата на ответника по касация по поставените първия/ материално- правен / и трети/ процесуално-правен / въпрос е налице задължителна съдебна практика , която намира приложение и не е изоставена, а именно ТР 38/79 год. на ОСГК на ВС и т.17 на ТР 1/2000 год. на ОСГК на ВКС.
И по изведения втори материално-правен въпрос ” дали характерът на един недвижим имот като жилищен или вилен може да се определени с помощта на експертно заключение / СТЕ/ „, не може да се приеме , че е обуславящ изхода на спора правен проблем .По същество си въпросът е от процесуално естество и засяга доказателствените средства , с които страната се домогва да установи конкретни правно -релевантни факти Основанията за допустимост на касационното обжалване не засягат констатациите за факти , а следват принципното приложение на закона, който визира , като основание за претендираните правни последици , определените факти. В разглежданата хипотеза нормите на ППЗТСУ / отм./ , под които тези факти следва да бъдат подведени , разрешават правни спор за характера на реално извършеното застрояването като жилищно или вилно, а не обратното . В този смисъл поставеният фактически въпрос е некоректно формулиран и неотносим.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 1796/22.07.2011 год. заявена от К. С. П. от [населено място] чрез процесуалния представител адв. Л. П.- САК срещу въззивно Решение от 27.06.2011 година, постановено по реда на чл.218з ГПК / отм./ по гр. възз. д.Nо 306/2010 година на ОС-София по допускане на делбата .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :