О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1242
София, 05.11.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1036 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №388 от 31.03.09г. по гр.д. №2160/08г. на Варненския окръжен съд, след частична отмяна на решение №2649 от 12.08.08г. по гр.д. №3048/07г. на Варненския районен съд, е уважен предявеният иск по чл.108 от ЗС за предаване владението на 435/1035 ид.части от имот ПИ №588 по действащия КП на “Б”, землището на гр. В.. Решението на районния съд е оставено в сила в частта, с която искът по чл.108 от ЗС е отхвърлен за разликата от 600/1035 ид.части от същия имот.
Въззивният съд е приел, че ищците М. В. Т., П. А. Н., П. А. С. и М. П. П., в качеството си на наследници на П. В. П. , са собственици на бивша нива с площ от 7,600 дка, представляваща имот пл. №6885 по плана на местността “К” от 1956г. Земята е била възстановена с решение на ПК В. №211/15.04.94г. В нея попада изцяло имот пл. №588 по действащия КП на местността “Б”, с площ от 1035 кв.м., който се владее от ответниците. Наследодателят на ответниците Б е получил през 1980г. право на ползване върху част от този имот – хавра от 800 кв.м., построил е преди 1991г. масивна двуетажна сграда в него и е заплатил 600 кв.м. от имота през 1994г.
При тези данни от правна страна е прието, че на ищците е противопоставимо изкупуването от праводателя на ответниците на 600/1035 ид.части от възстановения имот. Прилагайки текста на §4з, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ съдът е приел, че ответниците не са могли да изкупят повече от 600 кв.м. от имота, ето защо те владеят 435/1035 ид.части от него без основание, собственици на тези идеални части са ищците и затова предявеният от тях иск по чл.108 от ЗС е основателен в тази част.
Касационна жалба срещу въззивното решение, в частта, с която искът по чл.108 от ЗС е уважен, са подали ответниците А. С. М. и Б. Б. Д.. В нея те поддържат, че предявеният иск по чл.108 от ЗС е процесуално недопустим, тъй като все още не е приключила процедурата по възстановяване на собствеността на ищците. Освен това считат, че в нарушение на материалния закон са осъдени да предадат владението на идеални части от недвижимия имот, преди да има влязъл в сила план на новообразуваните имоти и преди да се прецени възможността те да изкупят разликата над 600 кв.м. от имота. По първия въпрос поддържат основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като се позовават на практика на ВКС, постановена при действието на новия ГПК – определение №7 от 16.01.09г. по ч.гр.д. №1416/08г. на І ГО и определение №27 от 28.01.09г. по ч.гр.д. №1921/08г. на І ГО. По втория въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответниците в производството оспорват жалбата. Считат, че не са налице основания за допускането и до разглеждане по същество от ВКС, а освен това тя е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Поставеният материалноправен въпрос – дали е допустим иск по чл.108 от ЗС в случаите, при които за ищците не е приключила процедурата по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, не стои по настоящото дело. Ищците се легитимират като собственици на спорния имот с влязло в сила решение на поземлената комисия, което има конститутивно действие. Възстановената земя попада върху терен по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Решението е постановено през 1994г. Към него е неотносима действащата понастоящем редакция на чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ /ДВ бр.68/99г./ съгласно която в тези случаи поземлената комисия само признава правото на собственост, а възстановяването се извършва със заповед на кмета на общината по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Посочените разпоредби са материалноправни и нямат обратно действие. Издаденото преди тях решение на поземлената комисия има конститутивно действие. То е придружено със скица, посочваща както границите на възстановения имот, така и попадащите в него имоти по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Посочената от жалбоподателите съдебна практика е неотносима към спора по настоящото дело и не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Определение №7 от 16.01.09г. по ч.гр.д. №1416/08г. на І ГО е постановено по повод спор за собственост върху земеделска земя, за която е прието, че не е приключила процедурата по възстановяване на собствеността, тъй като решението на поземлената комисия не е придружено със скица на имота, нито пък в самото решение са указани границите на възстановения имот, които да могат да го индивидуализират. Определение №27 от 28.01.09г. по ч.гр.д. №1921/08г. на І ГО също третира въпроса за недопустимостта на иска за собственост върху земеделска земя, попадаща в терен по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, преди окончателното приключване на процедурата по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността, но от него не става ясно кога е постановено решението на поземлената комисия – при действащата редакция на чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ и §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, или преди това и не може да се прецени дали разглежданият в него случай е идентичен с настоящия.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
След като към момента на приключване на устните състезания пред въззивния съд няма влязъл в сила план на новообразуваните имоти и не е настъпило изкупуване от ответниците на разликата над 600 кв.м. от възстановения имот по реда на §4з, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, искът по чл.108 от ЗС за ревандикация на съответната идеална част от този имот се явява основателен. Няма никаква пречка правото на изкупуване да се упражни допълнително, при съответните законови предпоставки. Текстът на §4з, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е ясен, не се нуждае от тълкуване и разглеждането на правния спор от ВКС по повод конкретното дело няма да има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №388 от 31.03.09г. по гр.д. №2160/08г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: