Определение №1245 от 18.11.2011 по гр. дело №226/226 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1245

С., 18.11. 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 16 ноември две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова

като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 652/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Централен кооперативен съюз [населено място] против въззивно решение № 542 от 17.12.2010 г. по т. д. № 195/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 180 от 19.02.2010 г. по т. д. № 373/2009 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени исковете на Централен кооперативен съюз с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване без правно основание на недвижими имот – почивен дом „Златен клас”, находящ се в [населено място], [улица], включващ хотелска сграда от партер, два етажа, подпокривен етаж и сутерен със застроена площ 659 кв. м, изградени в УПИ ХХІІІ, кв. 55 по плана на [населено място] в размер на 93600 лв. за периода 26.05.1999 г. – 31.12.1999 г. и мораторна лихва за забава в размер на 65 507,34 лв. за периода 26.05.1999 г. – 31.05.2004 г.
В изложение за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че в противоречие с представена съдебна практика с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправните въпроси за предпоставките за уважаване на иска по чл. 59 ЗЗД и критериите за определяне размера на обезщетението и по процесуалноправния въпрос – може ли въззивният съд да се произнася и в необжалваната част на решението – жалбоподателят сочи, че не е обжалвал първонстанционното решение в частта, с която е отхвърлен акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД, но въззивният съд се е произнесъл по неоснователността и на този иск. Прави искане за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответникът „Профилактика, рехабилитация и отдих” (ПРО) ЕАД [населено място] в писмен отговор на касационната жалба оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК с твърдение за липсва противоречие между изводите направени с обжалваното решение и представената съдебна практика. Изложени са и съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск с правно основание чл. 59 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е прието, че не всяко владение поражда задължение за обезщетение по реда на чл. 59 ЗЗД, тъй като само по себе си владението не увеличава имуществото. Прието е, че съществува специален иск за защита по чл. 73 ЗС, при който конкретните параметри на обогатяване са неотносими към спорното право, а в случая не е установен размера на обогатяването на ответника, като предпоставка за уважаване на иска по чл. 59 ЗЗД, който е субсидиарен и при наличие на друга правна възможност за защита е неоснователен.
Поставения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправен въпрос по приложението на чл. 59 ЗЗД – фактически състав и определяне размера на обезщетението и процесуалноправния въпроса, може ли въззивният съд да се произнесе по обжалваното решение и в необжалваната му част се явяват от значение за изхода на делото. Въпросите са разрешени с обжалваното решение в противоречие с представената съдебната практика на ВКС и обуславят допускането на касационно обжалване на решението по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.

О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № т. 542 от 17.12.2010 год. по т. д. № 195/2010 год. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на Централен кооперативен съюз [населено място] в едноседмичен срок от връчване на препис от определението да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 1872 лв. и да представи вносен документ по делото.
След изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ

Оценете статията

Вашият коментар