1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
София, 27.02.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 897/ 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 1 от 5.11.2012 г. по гр.д.№ 936/ 2009 г. на Разградски районен съд е допусната делба на сградите, а по отношение на дворното място искът за делба е отхвърлен.
С решение № 118 от 23.10.2013 г. по гр.д.№27/ 2013 г. на Разградски окръжен съд е допусната делба и на дворното място.
Въззивното решение е обжалвано от съделителя С. А. Б., който счита, че е налице противоречие с материалния закон и задължителната практика на ВС, обобщена в ППВС № 2/ 1982 г., т.1, б.”д” и „е”, където са разгледани хипотези, при които дворното място не подлежи на делба, и те са приложими и за настоящия случай.
Правният въпрос за допустимостта на делбата на дворното място , когато в него има сгради в режим на етажна собственост, се поставя като предпоставка за допускане на касационното обжалване, в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие със задължителната практика на ВС, изразена в ППВС № 2/ 82 г.
Съделителите М. И. Б. и Д. А. Б. оспорват жалбата, като твърдят, че не е налице основание за допускането й до разглеждане и няма противоречие с практиката на ВС и ВКС.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Спорът по делото е за делба на недвижим имот, представляващ дворно място, в което е построена двуетажна жилищна сграда с по едно жилище на всеки етаж и два гаража под тях, както и отделно една стопанска сграда- шивашко ателие. Първоначален собственик на дворното място, подарено от баща й, е била Б. Д., обща наследодателка на страните. По време на брака с А. Б. те построили жилищната сграда и гаражите, а впоследствие жилището на втория етаж и един от гаражите прехвърлили по равно на синовете си С. и Д.. От своя страна С. прехвърлили своята част от тези обекти на децата си Б. и К.. Д. допълнително придобил от баща си ? ид.ч. от дворното място, от първия етаж и от другия гараж. По отношение на сградите въззивният съд е допуснал делбата им, като е съобразил извършените разпоредителни сделки и спрямо тях е определил дяловете на страните, като в тази част решението е влязло в сила. По отношение на дворното място съдът е приел, че то е запазило наследствения си характер и подлежи на делба между наследниците на първоначалния собственик Б. Д.. Прието е също така, че дворното място не представлява обща част по смисъла на чл.38 ЗС по отношение на жилищната сграда.
Правният въпрос за допустимостта на делбата на дворното място в разглежданата хипотеза е бил определящ за изхода на делото, поради което поставянето му като обща предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е правилно. Неоснователно е обаче твърдението, че решението на въззивния съд по този въпрос противоречи на задължителната практика на ВС и ВКС. В т.1 на ППВС № 2/82 г. се разглежда въпроси относно недопустимостта на делба на някои имоти, като в б. „д” и „е” най-общо се приема, че делбата е недопустима, когато в парцела има две или повече самостоятелни сгради, като сградите принадлежат на отделни собственици, които са съсобственици и на парцела. В този случай се приема, че е образувана етажна собственост, парцелът е обща част и делбата му съгласно чл.38, ал.3 ЗС е недопустима.
Разглежданият случай не попада в хипотезите, описани в постановлението на ВС, тъй като не всички притежатели на отделните жилищни и други обекти са съсобственици в дворното място, а ако имат част от него, то не е на основание възникналата етажна собственост. Дворното място има самостоятелен режим и основание да се притежава в съсобственост само от някои от съделителите, свързани с наследствения му характер и произход от общата наследодателка на страните Б. Д., която е била негов изключителен собственик. При етажната собственост съсобствеността върху земята като обща част възниква принудително, по силата на придобиването в притежание на отделните обекти, докато в настоящия случай дворното място е придобито на друго основание- по наследство и не следва режима на сградите и обектите в тях. Този извод следва освен по аргумент от ППВС № 2/ 82 г., но и поради това, че в същия смисъл по реда на чл.290 ГПК е формирана и друга задължителна практика на ВКС- напр. р.№ 481/ 25.05.2011 г. по гр.д.№ 979/ 2009г., І г.о., р.№ 41/ 20.06.2011 г. по гр.д.№ 415/2010 г., І г.о., р.№ 476/ 7.03.2013 г. по гр.д.№ 56/ 2012 г., І г.о., р.№ 293/ 12.12.2011 г. по гр.д.№ 265/ 2011 г., ІІ г.о. , р.№ 59/ 12.03.2012 г. по гр.д.№ 911/ 2011 г., ІІ г.о. и др.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 118 от 23.10.2013 г. по гр.д.№27/ 2013 г. на Разградски окръжен съд.
Осъжда С. А. Б. от [населено място], ЕГН [ЕГН] да заплати на Д. А. Б. от с.гр., [ЕГН] разноски по делото за производството пред ВКС в размер на 800 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: