1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
София, 08.01.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 735/ 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 25.04.2006г. по гр.д.№ 6520/2000 г. на СРС, 40 с-в, оставено в сила с решение от 20.07.20011 г. по гр.д.№ 2355/ 2006г. на СГС, ІІ-в въззивен състав, по иск, предявен от Б. Г. Б. против И. Г. С. е признато за установено на основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./, че ищецът е собственик на ап.№ 38 в [населено място],[жк], [улица], 6 етаж, с площ 70, 49 кв.м. Със същото решение ответниците Л. и С. А. са осъдени да предадат имота на ищеца, като в тяхна полза е признато право на задържане до заплащане на подобренията в имота в размер на 7100 лв.. Оставено е без уважение искането им за признаване право на задържане до заплащане на сумата 906, 96 лв., представляваща платени от тях данък сграда и такса смет.
Ответниците Л. и С. А. са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развиват оплаквания за необоснованост и нарушение на процесуалните правила и материалния закон досежно извода на съда, че не следва да обсъжда доказателствата за психическото и умствено състояние на ищеца по време на първата продажба на имота / на И. С./, незачитане на по-ранното вписване на техния придобивен акт спрямо момента на подаване на исковата молба за нищожност на първата продажба. Изразяват несъгласие и с отказа да им се признае право на задържане до възстановяване на платените от тях такси смет и данък за имота.
Като правни въпроси, по които следва да се допусне касационно обжалване, сочат въпроса за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, както и доводите и възраженията на страните, а също и въпросът за правата на трети лица, придобити преди вписване на предявената срещу тях искова молба за собствеността на имота, за действието на решението, с което първата продажба е била обявена за нищожна, а пълномощното, въз основа на което е сключена- за унищожаемо на основание чл.31 ЗЗД. Поддържат, че по тези въпроси решението на въззивния съд е постановено в противоречие със съдебната практика, както и че поставените въпроси имат значение за точното прилагане на закона, което съставлява основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата, както и наличието на основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Действайки чрез пълномощник, ищецът Б. Б. продал на 27.02.1996г. на И. С. апартамента си в[жк], а на 23.04.1996 г. И. С. го прехвърлил на съпрузите Л. и С. А., които са влезли във владение на имота.
С влязло в сила решение упълномощаването е унищожено на основание чл.31 ЗЗД, тъй като е прието, че ищецът като упълномощител не е разбирал свойството и значението и не е могъл да ръководи постъпките си, а самата продажба от 27.02.1996 г. е обявена за нищожна поради липсата на съгласие.
По настоящото дело Б. Б. е предявил иск срещу И. С. за признаването му за собственик на имота, а срещу последните приобретатели- съпрузите А.- и за предаване на владението по чл.108 ЗС с твърдения, че поради нищожност на първата продажба никой от ответниците, които са следващи приобретатели, не е придобил собствеността на имота. И двата иска са уважени, като е признато правото на А. да задържат имота до заплащане на обезщетение за извършени подобрения. Не им е признато право на задържане до заплащане на направени разходи за такси смет и данък сгради за същия имот. Прието е, че с признаване нищожността на договора, с който техният праводател е придобил имота, са отпаднали и правата на ответниците, както и че по-ранното вписване на техния нотариален акт спрямо исковата молба за нищожност на първата продажба, е без значение и не води до запазване на придобитите права.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че същественият по делото въпрос, който е определил изхода на спора, е за действието на вписването на исковата молба за установяване нищожност на сделката, от която черпи права праводателят на касаторите, като те считат, че по-ранното вписване на техния нотариален акт прави непротивопоставими правата на ищеца, основани на влязлото в сила решение за нищожност на първата продажба.
По така поставения въпрос решението на въззивния съд е в съответствие с постоянната съдебна практика, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Касаторите се позовават на правния ефект, свързан с противовопоставимостта на вписания акт, уредена в чл.113 ЗС, но тази разпоредба има предвид конкуренцията между лица, придобили права върху имота от един и същ собственик, като по-рано вписаният акт е противопоставим на другите приобретатели, които по-късно са вписали актовете си, от които черпят права върху същия имот. По отношение вписването на исковите молби защитно действие имат само тези, за които законодателят изрично е предвидил такова действие- напр. исковете по чл.17, ал.2 ЗЗД, чл.88, ал.2 ЗЗД, чл.135, ал.1, пр.посл. ЗЗД и др. Цитираните в жалбата решения от практиката на ВКС са именно по такива казуси. В останалите случаи /поради което и цитираните решения са неотносими към тях/ важи принципът, че с отпадане правата на праводателя, отпадат и тези на приобретателя. В случая касаторите са придобили имота от лице, което не е собственик / поради установената нищожност на неговото придобивно основание/, поради което и те са в положение на приобретатели на чужд имот, от които собственикът може го да ревандикира без оглед на това кой акт е вписан по-рано- исковата молба за нищожност на първата продажба или нотариалният акт, от който черпят права касаторите. Разяснения в посочения смисъл се съдържат и в ТР № 1/ 2010 г. на ОСГК на ВКС, в което се посочва, че решението по чл.7 ЗВСОС -т.е. по един иск за нищожност, е противопоставимо на неучаствалото в делото трето лице, което е придобило имота преди предявяването на иска.
Останалите въпроси, които се поставят в жалбата като основание за допускането й до разглеждане, са неотносими, тъй като не влияят пряко на решаващите изводи на съда. На първо място това се отнася до твърдението, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото във връзка с възраженията на ответниците относно психическото състояние на ищеца Б.. Съгласно ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, докато в случая касаторите повдигат въпрос, който е бил решен с друго влязло в сила решение и не може да бъде пререшаван.
По въпроса за отхвърляне на заявеното от тях право на задържане до възстановяване на заплатени данъци и такси за имота касаторите развиват оплаквания само в касационната жалба, но не го поставят като правен въпрос във връзка с допускане на касационната жалба до разглеждане, нито обосновават някоя от хипотезите по чл.280, ал.1, т.1, 2 или 3 ГПК. Основанията за неправилност на решението по чл.281 ГПК и тези за допускането на касационно обжалване са различни, поради което чл.284, ал.3, т.1 ГПК изисква към касационната жалба да се представи отделно изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, каквото в случая по въпроса за таксите и данъците не е сторено. Освен това първият въпрос във връзка с тази претенция е не дали се дължат, а дали може да се реализират по пътя на възражението, или чрез иск, както е приел въззивният съд, в каквато насока касаторите също не са развили съображения, относими към основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
В заключение следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и затова и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 20.07.20011 г., постановено по гр.д.№ 2355/ 2006 г. по описа на СГС, ІІ-в въззивен състав.
Осъжда Л. Г. А.- ЕГН [ЕГН] и С. П. А.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], кв.С., бул.С. шосе, № 114 да заплатят на Б. Г. Б., чрез настойника му Л. Г. Б. разноски по делото за касационната инстанция в размер на 100 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: