1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1260
гр.София, 17.11.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 5184 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. „А. А.” -гр.Русе, представлявано от адв.П.И., срещу въззивно решение №305/16.06.2014г., постановено по възз. гр.д. № 353/2014 г. на Окръжен съд – Русе, в частта, с която е отменено Решение № 285/21.02.2014 г. по гр.д.№7131/2014г. на Районен съд – Русе, като вместо това са уважени предявените от ищцата Д. Н. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ.
В касационната жалба се сочи, че решението на въззивната инстанция е незаконосъобразно и необосновано – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят е изтъкнал доводи за наличието на основания за допускане на касационния контрол в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, по обуславящите изхода на делото въпроси /уточнени от състава на съда съгласно т.1 от ТР№1/2013г. ОСГТК/, а именно: за приложението на чл.329 ал.1 КТ и за обхвата на съдебния контрол при въведено от работника твърдение за незаконосъобразност на извършения от работодателя подбор; допустимо ли е извършване на подбор и по допълнителни критерии, извън посочените в чл.329 ал.1 КТ, с оглед спецификата на извършваната работа; и по въпроса за значението на използваните критерии за подбор и съответствието им с приетата оценка на дейстителните качества на работника. Представени са решения на състави на ВКС на РБ, постановени по реда на чл.290 ГПК, в противоречие с които се твърди, че е произнесено въззивното решение.
Ответната страна по касационната жалба – Д. Ц. Н., представлявана от адв. И.И., в срока по чл.287 ал.1 ГПК е подала писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че издадената Заповед № 1477/02.09.2013г. на Директора на П. „А. А.” – [населено място], с която трудовият договор с ищцата е прекратен на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ, поради съкращение в щата, е незаконосъобразна, тъй като работодателят е извършил задължителния в случая подбор, в нарушение на нормата на чл.329 ал.1 КТ. Направен е извод, че критериите по чл.329 КТ са дадени кумулативно и несъобразяването, с който и да е от тях, прави подбора незаконен. Посочено е, че е установена по-високата квалификация на Н. /в сравнение с останалата на работа учителка И.Ч./ с оглед притежаваната от нея и втора педагогическа специалност – български език и литература; наличието на по-висока професионално-квалификационна степен и по-голям трудов стаж. Същевременно е прието, че по втория критерий – „ниво на изпълнение на работата” – предвид въведените от работодателя специфични критерии за упражняваната професия, ищцата е оценена по-ниско от останалите двама учители, но че по този критерий оценката не съответства на действителните качества, притежавани от нея, при липса на доказателства, установяващи по-добро изпълнение на работата от страна на учителите, чиито трудови договори не са прекратени. В обобщение е прието, че подборът е извършен в нарушение на правилото, установено от законодателя в нормата на чл.329 ал.1 КТ.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение на Окръжен съд – Русе. Повдигнатите от касатора въпроси са правно релевантни, тъй като обуславят крайното решение. По същите, касаещи приложението на чл.329 ал.1 КТ, има създадена задължителна съдебна практика – ТР№3/ 2012г. на ОСГК и постановени по реда на чл.290 ГПК решения – напр. Решение № 109/21.05.2013 г. по гр.д. № 1756/2011г. ІV г.о., Решение № 107/18.02.2010г. по гр.д. № 3293/2008г. ІV г.о. на ВКС и др., в отклонение с които е постановено атакуваното въззивно решение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 305/16.06.2014г., постановено по възз. гр.д. № 353/2014 г. на Окръжен съд – Русе, в частта, с която е отменено Решение № 285/21.02.2014 г. по гр.д.№7131/2014г. на Районен съд – Русе.
УКАЗВА на жалбоподателя П. „А. А.” – [населено място], представлявано от директора инж.А. Ю., чрез адв. П. И., в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 80 лева, като в противен случай при неизпълнение на разпореждането, касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на документа за внесена държавна такса в посочения едноседмичен срок, делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.