О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1260
гр.София, 19.10.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №981 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ц. И. А. от гр. М., против решението от 23.03.2009г., постановено по в.гр.д. №32/2009г. на Окръжен съд-Монтана, в частта, с която след като частично е отменено решението от 18.11.2008г. по гр.д. №743/2007г. на Районен съд – Монтана, са отхвърлени частично предявените от Ц. И. А. против Н. С. А. , действаща като ЕТ”Н”, гр. М., искове с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД за размера над 1220лв. до предявения размер 4480лв., ведно със законната лихва и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за размера над 137,62лв. до предявения размер от 441,79лв.
Касаторът считат, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Н. С. А. , действаща като ЕТ”Н”, не взема становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение след като е отменено частично първоинстанционното решение, са отхвърлени частично предявените от Ц. И. А. против Н. С. А. , действаща като ЕТ”Н”, иск за заплащане на наемна цена за периода 01.04.2006г. – 29.06.2007г. за размера над 1220лв. до предявения размер 4480лв., ведно със законната лихва и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за размера над 137,62лв. до предявения размер от 441,79лв.
Въззивният съд е приел за неоснователен доводът на ищцата, че с влязлото в сила решение за заплащане на наемна цена за предходен период е установено със сила на пресъдено нещо, че от 01.01.2006г. наемната цена е увеличена на 300лв. месечно, тъй като това обстоятелство не е отразено в диспозитива на решението, а в мотивите, които не се ползват със сила на присъдено нещо. Приел е също, че за периода след прекратяване на договора за наем до въвеждането на ищеца във владение на имота, неоснователно се претендира наемна цена и искът с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД е неоснователен.
Касаторът счита, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като атакуваното решение е постановено в противоречие с цитираната по първия въпрос съдебна практика, и по въпроса дали решението, с което е уважен иска му срещу същия ответник за заплащане на наемна цена за времето до прекратяване на договора за наем, се ползва със сила на пресъдено нещо относно това в какъв размер е договорена наемната цена. Позоваването на приложената съдебна практика е неоснователно, тъй като такъв въпрос не е бил решаван. Не е налице противоречие на въззивното решение и с установената съдебна практика, която непротиворечиво приема, че мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на пресъдено нещо. Със сила на пресъдено нещо се ползва решението само по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Констатациите на съда относно доказателствените и правнорелевантните факти не се обхващат от силата на пресъдено нещо. По други дела между същите страни тези факти могат да бъдат отново предмет на спор, на доказване и установяване, без да може срещу това да се предяви отвод за пресъдено нещо. Касаторите считат също, че релевираният въпрос е от значение за точното прилагане назакона и развитието на правото. На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая касаторът само е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон, които предпоставки в случая не са налице, тъй като по релевирания въпрос има установена практика на ВКС.
Касаторът счита, че следва да се допусне касационно обжалване, и поради това, че атакуваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВС и ВКС – решение №1106 от 09.05.1966г. по гр.д. №560/66г. на ВС, Іг.о. и решение №2447 от 06.02.2004г. по гр.д. №2533/2002г. на ВКС, ІVг.о., по въпроса под коя правна норма следва да бъдат субсумирани фактическите твърдения в исковата молба, че между страните е съществувало наемно правоотношение, което е прекратено, но наемателят продължава да ползва имота, въпреки противопоставянето на наемодателя, при формулирано искане за заплащане на наемна цена.
Настоящият състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като вторият от релевираните правни въпроси е решен с атакуваното въззивно решение в противоречие с установена практика на ВКС, изразена и в приложените от касатора решения, че за определяне на правното основание на иска няма значение как наемодателят е квалифицирал търсената от него сума – дали като обезщетение или като наемна цена, тъй като за времето, през което ползва имота въпреки противопоставянето на наемателя, след прекратяване на наемния договор до връщане на наетата вещ, наемателят дължи обезщетение, което е равно на наемната цена.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивното решение от 23.03.2009г., постановено по в.гр.д. №32/2009г. на Окръжен съд-Монтана, в обжалваната част от Ц. И. А..
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 71,28лв., съгласно чл.18, ал.2, т.2 във връзка с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса за касационното обжалване, делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
Копие от определението да се връчи на страните, за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: