О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1262
София, 10.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юли, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 818/2009 година.
Производство по допускане на касационно обжалване по чл. 288 ГПК.
Д. Х. О. от гр. Х. е подал касационна жалба срещу решението на Пловдивския апелативен съд по гр. д. № 1113/2008 г. и приложил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответницата Н. В. Т. от гр. Х. и трето лице-помагач „Д” АД, гр. С. считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
След проверка, касационният съд установи следното:
Пловдивският апелативен съд с въззивно решение от 19. 1. 2009 г. по гр. д. № 1113/2008 г. е оставил в сила решението Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 3210/2007 г., с което е отхвърлен искът на Д. О. против Н. Т. за заплащане на сумата 13 800 лв., представляващи вреди от непозволено увреждане, заедно с мораторна лихва в размер на сумата 3248.09 лв.. Апелативният съд е приел, че ответницата Т не следва да отговаря по чл. 45 ЗЗД, тъй-като в качеството й на нотариус не е допуснала виновно неизпълнение на служебните й задължения, в резултат на което да е причинила вреда на ищеца.
Представеното от жалбоподателя изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК съдържа твърдения, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касация по т. 1, и че във въззивното решение съдът не се е произнесъл по въпроса за дължимата от нотариуса проверка на самоличността на лицата, което е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – основание за касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Неоснователно е твърдението за разрешаване на процесуалноправен въпрос, имащ основно значение за спора по делото, в противоречие с практиката на върховния съд., ОСГК –ТР № 1/2001 год. и ТР №11/1967 г.. Съгласно исковата молба на Д. О. , предмет на спора по делото е неправомерно поведение на нотариус Т. , която е допуснала небрежност при проверка на самоличността на лицата, явили се пред нея за извършване на нотариална сделка – продажба на апартамент в гр. Х., удостоверена с нот. акт № 65/17. 2. 2006 год.. В исковата молба О. е заявил, че пред нотариус Т. се е явило лицето Г. Г. , представило като свой документ за самоличност, личната карта на брат му С. Г. , който е действителен собственик на апартамента и в нотариалния акт е посочен като продавач.становено е по делото, че срещу лицето Г. Г. е образувано наказателно производство за извършено от него престъпление, което обаче няма отношение и не касае гражданската отговорността на ответницата по чл. 45 ЗЗД. При това положение гражданският съд не е бил длъжен да спира производството по делото поради липса на предпоставките по чл. 182 б.”д” ГПК /отм./, както счита касаторът и това не представлява порочно процесуално действие на съда, противно на задължителната съдебна практика и довело до неправилно решение на делото.
Неоснователно е искането за допускане на касация по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК – въззивният съд не е дал отговор на въпроса в какво се изразява дължимата от нотариуса проверка на самоличността на лицата, който отговор има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По делото е безспорно установено, вкл. от признанията на ищеца О. , че на нотариус Т. е била представена личната карта на действителния собственик на имота С, който е записан и като продавач в изготвения от Т. нотариален акт. В чл. 475, ал. 5 ГПК /отм./ е предвидено, че самоличността на лицата се установява с надлежно издаден документ за самоличност или в случая нотариус Т. е спазила точно закона. Твърдението на ищеца, че лицето, което се е явило пред нотариус Т. не е било С. Г. и тя е допуснала небрежност, като не е установила това различие, е недоказано, тъй-като се основава на предположения за субективни възприятия на визуални различия при съпоставка на снимката и лицето на живо.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 19. 1. 2009 г. по гр. д. № 1113/2008 г. на Апелативен съд Пловдив по касационната жалба на Д. Х. О. от гр. Х..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: