О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
[населено място], 11.02.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осми февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 880/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК и е образувано по частна касационна жалба на [фирма] – Стара Загора, чрез юрисконсулт Е. Г. срещу определение №666 от 4.10.2010г., постановено по т. дело №419/2010г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 7195/1.06.2010г. на Старозагорския районен съд. С последното е обезсилена издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист, поради обстоятелството, че заявителя в заповедното производство не е представил доказателства за предявяване на иск след постъпило възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение. Частният жалбоподател поддържа искането си за отмяна на въззивното определение, като твърди, че съдът се е произнесъл по съществени процесуални въпроси: 1. за вида на доказателствата, с които следва да бъде удостоверено пред съда издал заповедта за изпълнение и изпълнителен лист, че заявителят е предявил иск за установяване на вземането си, и 2. за санирането на пропуска за представяне на доказателства за своевременното предявяване на иска за установяване съществуването на вземането. По първия въпрос касаторът сочи като допълнителна предпоставка чл.280, ал.1, т.3 ГПК – въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. По втория процесуален въпрос частният касатор се позовава на две определения на ВКС, постановени по ч.т. дело №444/2009г. на Іт.о. и по ч.гр.дело №150/2010г. на ІІІг.о. Ответникът по частната касационна жалба В. Т. В. не взема становище по допустимостта и основателността й. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение намира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване, в преклузивният срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. Тъй като предмет на обжалване е определение на въззивен съд, с което се дава разрешение по същество на друго производство, по смисъла на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, то за да се разгледа по същество частната касационна жалба, следва да се прецени най –напред дали са налице някои от предпоставките на чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК, съгласно препращащата разпоредба на чл.275, ал.3 ГПК. Съгласно чл.415, ал.2 ГПК, когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска за установяване на вземането си, съдът обезсилва заповедта за изпълнение изцяло или частично. Правните последици от непредявяване на иска за заявителя са свързани с обезсилване на издадената в него полза заповед за изпълнение и прекратяване на изпълнителното производство, т.е. за него отпада възможността да се възползва от заповедното производство, като процесуален способ за бързо и икономично реализиране на определени от закона вземания. За да потвърди разпореждането на районния съд за обезсилване на заповед за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист по заявление на частният касатор по чл.417 ГПК, Старозагорският окръжен съд е приел, че заявителят е трябвало да представи доказателства пред съда, издал заповедта за незабавно изпълнение, като такива доказателства могат да бъдат заявление с копие от исковата молба и данни за депозирането й, както и удостоверение, издадено от съда, пред който е образувано исковото производство. В случая частният жалбоподател не е представил доказателства пред съда по заповедното производство, нито с частната жалба в посочения му в съобщението от 20.04.2010г., срок, поради което е потвърдил разпореждането за обезсилване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. По първия процесуален въпрос за вида на доказателствата, с което следва да се удостовери предявяването на установителния иск, не е налице както основната, така и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Жалбоподателят не твърди, че е представил доказателства за предявеният иск, които да не са били съобразени или са били отхвърлени като недопустими, както от съда по заповедното производство, така и от въззивният съд. Във въззивната жалба дружеството се е позовало единствено на изискването на закона за предявяване на иска в едномесечния срок, считано от получаването на съобщението за постъпилото възражение от длъжника/ чл.415, ал.1 ГПК/. Освен това, по въпросът с какви доказателства заявителят може да удостовери пред съда издал заповедта за изпълнение има установена съдебна практика, което изключва допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК / напр. определение № 123 от 27.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 736/2009 г., I т. о., определение № 124 от 27.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 20/2010 г., I т. о., ТК,ТК/. В тях е прието, че уведомяването би могло да се осъществи, както изрично със заявление, придружено с копие от исковата молба и данни за депозирането й, така и със съдебно удостоверение, издадено от съда, пред който е образувано исковото производство. Единствено фактът на предявяване на исковата молба в съда, включително и когато е налице съвпадение в институцията – един и същ конкретен районен съд – по заповедното и по исковото производство, не е достатъчен за доказване, че са спазени изискванията по чл. 415, ал. 2 ГПК. Съдът не е задължен служебно да извършва проверка дали искова молба, с предмет, съвпадащ със заявлението по чл. 410 ГПК, е постъпила в съда, както и да събира данни за датата на депозирането й. В този смисъл е приетото от въззивният съд. По отношение на втория въпрос не е налице предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Като противоречива съдебна практика се сочат представените с частната касационна жалба определения на ВКС. Не е налице идентичност между делата, поради факта, че едва с частната касационна жалба дружеството – жалбоподател представя доказателства, с които удостоверява, че е предявил иска си пред районния съд в предвидения в чл. 415, ал.1 ГПК срок. От представените определения на ВКС става ясно, че доказателствата са били представени с въззивната жалба и са били предмет на обсъждане от въззивният съд. Съгласно т.2 на ТР №1-2010г. на ОСГТК на ВКС въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК, какъвто, както се посочи, не е настоящия случай. В заключение не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №666 от 4.10.2010г., постановено по ч.т.дело №419/2010г. на Старозагорския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: