2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 127
С., 16,02,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 13 февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 453 /2011 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от синдика на А. АД в н.-С. против решение № 86/5.05.2010 г. по в.гр.д. № 79/2009 г. на Великотърновски АС, с което се потвърждава решение № 1/25.07.2008 г. по т.д. № 58/2006 г. на Русенски ОС, с което се отхвърля предявеният от касатора срещу Д. АД-Р. иск за заплащане на сумата 1 689 000 щ.д. В последната се включват главница 1 688 255 щ.д. лицензионни такси за производство и реализация на изделия-предмет на лицензионни договори по чл.595 и 596 ТЗ, и 745 щ.д. мораторна лихва.
По редовността на касационната жалба ВКС се е произнесъл с определение № 266/10.03.2011 г. по ч.т.д. № 123/2011 г. на ІІ т.о.
Ответното по касационната жалба Д. АД е подало отговор, че същата е недопустима, а и неоснователна.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че съдът се е поизнесъл неправилно по шест съществени правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касаторът не прави разграничение между: 1.Основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, чието съдържание е посочено в ТР 1/2009 г. ОСГТК, и са предмет на производството по чл.288 ГПК, но такива доводи не се правят, и 2.Основанието за касационно обжалване по реда на чл.281,т.3 ГПК, чието съдържание включва доводи за неправилност на решението, каквито доводи се твърдят от касатора, но те са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК. Основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК са предмет на производството по чл.290 и сл. ГПК-виж чл.293,ал.2 ГПК.
С Р № 4/2009 г. на КС-ДВ бр.49/2010 г., разпоредбата на чл.280,ал.1 ГПК е обявена за противоконституционна относно думата съществен. Съгласно мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от критериите за неговото допускане.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК всъщност няма изложение. Няма доводи по смисъла на т.4 ТР 1/2010 ОСГТК. Бланкетното позоваване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване.
Част от въпросите не са правни, а фактически, други са риторични или с еднозначен отговор, а трети не са от значение за изхода по конкретното дело. Първият въпрос-дали лицензионния договор в случая е мълчаливо продължен, а и доколко това е възможно, е въпрос по фактите на делото и доказването им. Въпросите за размера на лицензионната такса са обсъждани алтернативо, тъй като преди това е прието, че исковете не са доказани по основание. В решението няма позоваване на чл.597 ТЗ. Последният въпрос е във връзка с осъществен износ на изделия, но такъв не е доказан по делото –стр.26 от въззивното решение.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 86/5.05.2010 г. по в.гр.д. № 79/2009 г. на Великотърновски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: