3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1272
гр.София, 12 ноември 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4415 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на РБ срещу въззивно решение №1356/24.06.2015г. постановено по възз.гр.д. №3787/2014г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено Решение №3293/29.07.2014г. по гр.д.№85/2014г. на Окръжен съд – Благоевград в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на М. В. А., на осн.чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 3 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 17.05.2011г. до окончателното изплащане.
В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението на въззивния съд.
В изложението си по допускане на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за приложението на принципа за справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД, при определяне размера на обезщетението за морални вреди. Твърди се, че са налице основанията за допускане на касационния контрол по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК.
В срока за отговор ответникът по жалбата не е представил такъв и не е взел становище по основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване, предвид следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която предявеният от М. А. срещу П. на Р.Б. иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ е уважен за сумата 3 000 лв. – обезщетение на неимуществени вреди. В останалата част, с която претенцията на ищеца е отхвърлена за разликата до размера на сумата от 50 000 лева, решението не е предмет на обжалване и е влязло в сила.
За да обоснове допускането на касационния контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, касаторът общо и немотивирано поддържа, че с въззивното решение в противоречие с ППВС № 4/68 г., т. II и ТРОСГК № 3/2005 г. по т. д. № 3/2004 г., т.3 и т.11, при определяне на размера на обезщетението, съдът не е отчел „конкретни обективно съществуващи обстоятелства”, без да сочи кои точно са те и как са повлияли върху неправилното приложение на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД, респ. върху присъдения размер обезещетение за неимуществени вреди. Липсва и въобще формулиран въпрос, който според касатора е разрешен от въззивния съд в противоречие с т.3 и т.11 от ТРОСГК № 3/2004 г. Не кореспондират със съдържанието на въззивното решение и доводите за липса на мотиви, в каквато насока се твърди противоречие с т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС за наличието на причинно-следствена връзка между процесното обвинение и претърпените вреди. Съдът е изложил мотиви, а правилността на изводите му може да бъде проверявана само при разглеждане на касационната жалба, ако бъде допуснато касационното обжалване.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК по релевирания въпрос за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. За да е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 т. 2 от ГПК, делото трябва да е решено в противоречие с влезли в сила решения на други съдилища, т. е. да е налице различно решаване на еднородни случаи, към които се прилага една и съща норма. Разрешаването на формулирания правен въпрос трябва да има за резултат различия в тълкуването и прилагането на едни и същи разпоредби от съдилищата. Не може да се приеме, че въпросът за приложението на чл. 52 ЗЗД е разрешен противоречиво с въззивното и с приложените към изложението на касатора съдебни решения. Съгласно ППВС № 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационната инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване. С обжалваното решение размера на обезщетението е обусловен от установените по делото факти, преценени от съда по вътрешно убеждение, което в настоящото производство по чл.288 ГПК не може да бъде проверявано за необоснованост.
Не е налице и основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК за селектиране на жалбата, тъй като е налице задължителна съдебна практика, за която в изложението на касатора не е обоснована необходимостта от нейната промяна.
Мотивиран така и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд на РБ, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1356/24.06.2015г. постановено по възз.гр.д. №3787/2014г. на Апелативен съд – София.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.