О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
София, 12 януари 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети декември, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Ерик Василев гр.дело № 5597 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. А. Д. от [населено място] срещу въззивно решение № 62 от 05.05.2015 г., постановено по в.гр.д. № 75/2015 г. на Окръжен съд – Търговище, в частта, в която се потвърждава решение № 621 от 16.12.2014 г. по гр.д. № 1011/2014г. на РС-Търговище, с което се отхвърлят исковете срещу [фирма], [населено място] за признаване на незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № 079/04.06.2014 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение в размер на 2040 лева със законните лихви до окончателното изплащане.
Въззивният съд е приел, че Д. А. Д. е работил при ответника по трудово правоотношение на длъжността „куриер”, което е било прекратено със Заповед № 079/04.06.2014 г. на изпълнителния директор на дружеството, на основание чл.330, ал.2, т.6, във вр. с чл.190, ал.1, т.4 и т.7 КТ поради злоупотреба с доверието на работодателя и други тежки нарушения на трудовата дисциплина – реализирана наказателна отговорност за длъжностно присвояване. Преди налагане на наказанието, работодателят е изискал обяснения по реда на чл.193 КТ, след което е издал мотивирана заповед за уволнение, с което са изпълнени законовите изисквания за налагане на дисциплинарното наказание. В обжалваното решение се приема също, че посочените в заповедта за уволнение тежки нарушения на трудовата дисциплина са доказани по делото, а доводите на ищеца за процесуални нарушения при връчването й са неоснователни, тъй като от доказателствата по делото е видно, че работодателят е изпратил покана за даване на обяснения, но такива не са дадени по вина на ищеца.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 от ГПК, поради което е редовна. В жалбата се поддържа, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни основания по чл.281, т.3 от ГПК.
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, по обуславящи изхода на делото и уточнени от съда въпроси – преждевременно ли е наложено дисциплинарното уволнение за нарушение свързано с възложената работа, което е и престъпление, но е наложено преди влизане на присъдата в сила; има ли тежко нарушение на трудовата дисциплина преди да е установено с влязла в сила присъда и има ли право работодателят, който е търговско дружество за куриерски услуги, да извършва дейността по изпращане на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, издадена от самия него. Изложени са съображения, че повдигнатите въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма], чрез адвокат Х. Р. от АК-П. е подал писмен отговор, в който подробно оспорва доводите в нея и твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следното: Поставеният в изложението към касационната жалба въпрос за налагането на дисциплинарно наказание за нарушение, което осъществява и състава на престъпление, преди влизане в сила на присъдата за същото престъпление, е обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело, но не е решен в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в решение № 967 от 18.12.2009 г. на ВКС по гр.д. № 258/2009г., III г.о., според което въпросът за наказателната отговорност на лицето разследвано за кражба не е тъждествен с въпроса за дисциплинарното нарушение на същото лице от фактическа страна, когато нарушението е подведено под хипотезата на чл.190, ал.1, т.4, предл. първо или чл.190, ал.1, т.7 КТ и е обусловило дисциплинарно уволнение. Тази разлика спрямо вида отговорност, съдилищата следва да съобразяват, предвид изричното правило на чл.186 КТ, но решаващият въпрос е да установят самото дисциплинарно нарушение, като действие или бездействие на работника или служителя, накърняващо трудовата дисциплина. Когато дисциплинарната отговорност е ангажирана за действие на работника, това действие следва да бъде установено от обективна страна, следва да бъде установено и авторството му в лицето на привлечения към дисциплинарна отговорност. Съгласно чл.186 КТ дисциплинарната отговорност по Кодекса на труда и наказателната отговорност възникват при различни предпоставки и се реализират независимо една от друга (в този смисъл и решение № 242 от 21.05.2012 г. на ВКС по гр.д. № 932/2011г., IV г.о.). В съответствие с тази задължителна практика на ВКС, въззивният съд е приел, че работодателят е изпълнил всички изисквания на закона, необходими при налагане на дисциплинарно наказание – констатирал е нарушенията на трудовата дисциплина, поискал е писмени обяснения и с оглед тежестта на нарушенията е издал мотивирана заповед за уволнение, независимо че спрямо ищеца е реализирана и наказателна отговорност за длъжностно присвояване.
Въпросите в останалата част от изложението към касационната жалба по своята същност представляват оплаквания срещу процесуалните действия на съда – неправилно анализиране на доказателствения материал при формирането на фактическите и правни изводи и неправилно прилагане на материалния закон към установените по делото факти, които доводи са по съществото на правния спор и са свързани с незаконосъобразността на въззивното решение. Изложените доводи в този смисъл са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка след допускане на касационно обжалване, а не в стадия на селектиране на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК.
Предвид изложените съображения и установената практика на ВКС, независимо че обуславя изхода на делото, поставеният от касатора въпрос не дава основание да се допусне касационно обжалване на решението на въззивния съд, тъй като не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не се твърди, че съществуващата практика на съдилищата се нуждае от осъвременяване поради промяна в законодателството или обществените отношения и не се твърди, че липсва съдебна практика, с оглед на което не е налице и основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба е поискал заплатените на адвокат Х. Р. от АК-П. разноски пред настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 09.09.2015 г., които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени.
Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 62 от 05.05.2015 г., постановено по в.гр.д. № 75/2015 г. на Окръжен съд – Търговище.
ОСЪЖДА Д. А. Д. от [населено място] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], разноски пред настоящата инстанция в размер на 830 (осемстотин и тридесет лева) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.