О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
София, 03.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 525 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителния директор М. Г. С., чрез процесуалния му представител адв. С. Г., против въззивното решение № 504 от 8 декември 2010 г., постановено по гр.д. № 798 по описа на окръжния съд в гр. Враца за 2010 г., с което е потвърдено решение № 173 от 9 март 2010 г. по гр.д. № 658 по описа на районния съд в гр. Враца за 2006 г. за отхвърляне искането на касатора за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 116 от 5 октомври 2007 г. по същото първоинстанционно дело.
В жалбата се сочи, че въззивното решение е неправилно, защото първоинстанционното дело е проведено при участие на [фирма] като подпомагаща страна на ответника – касатор и това обстоятелство е отразено в мотивите, но не и в диспозитива на първоинстанционното решение; соченият порок не обосновава нищожност, недопустимост или неправилност на решението, а е допуснат при изготвяне на писмения текст на решението; пропускът да се укаже, че в делото е участвала подпомагаща страна, представлява нарушение на изискването на закона относно съдържанието на съдебното решение, допуснато при неговото постановяване; налице е и практика на съдилищата, според която, за да има решението на съда действие спрямо трети лица и отношенията им с подпомаганата страна и с другата страна, както предвижда чл. 179 ГПК (отм.), респ. чл. 223 ГПК, в него изрично трябва да е записано в диспозитива, че решението е постановено с участие в процеса на помагач на някоя от страните, като в противен случай решението няма обвързваща сила за третите лица и за отношенията им с основните страни по делото; допуснатото нарушение не е следствие на формирана воля за отмяна на положителното определение по чл. 220 ГПК, защото за това е необходимо постановяване на нарочно определение с такова съдържание, поради което става въпрос за несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното писмено изразяване в писмения текст на решението – очевидна фактическа грешка. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото, разрешаването на които е обусловило правните му изводи: как следва да се квалифицира пропускът на съда да укаже в съдебното решение, че то е постановено при участието в делото на подпомагаща ответника страна и кои са средствата за неговото поправяне. Искането се основава на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и се представят три съдебни решения на въззивен съд, от които само две са влезли в сила и могат да послужат за целите на съпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответниците С. Т. С., Н. Т. С. и С.К. Т. – всички от [населено място], както и Е.м.б.л П. Е. не представят отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че не е допустимо чрез искане за поправка на очевидна фактическа грешка да се замести формираната воля на съда; процесното искане не следва да се разглежда като такова за отстраняване на очевидна фактическа грешка, а се иска от съда да се замести неправилно формираната или липсваща воля на съда с ново решение; тези грешки могат да бъдат отстранени само по пътя на обжалването или на допълнителното решение; поправянето на очевидната фактическа грешка никога не представлява изменение или отменяне на формираната воля на съда, каквото се иска от жалбоподателя; налице е влязло в сила съдебно решение, което се ползва с неотменимост и непререшимост, тъй като е налице сила на пресъдено нещо.
К. съд приема, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане по поставения правен въпрос, тъй като даденото разрешение е различно от това по решение № 120 по в.гр.д. № 159 за 2008 г. на апелативния съд в гр. Велико Търново. Останалите две въззивни решения не обосновават наличието на посоченото от касатора основание за допускане на касационното обжалване, тъй като решение № 175 по гр.д. № 295 за 2008 г. на апелативния съд в гр. Валико Търново е отменено с решение № 55 по т.д. № 728 за 2008 г. на І ТО, а решение № 356 по в.гр.д. № 332 за 2008 г. на апелативния съд в гр. Велико Търново не разрешава поставения правен въпрос, а само констатира извършени подобни действия.
За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса от 40 лева.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 504 от 8 декември 2010 г., постановено по гр.д. № 798 по описа на окръжния съд в гр. Враца за 2010 г.
УКАЗВА на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] в едноседмичен срок от получаването на препис от настоящото определение да представи в деловодството на съда доказателство за внесена по сметката на ВКС държавна такса за касационното обжалване в размер на 40 лева, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочване след представяне на доказателство за внесена държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: