О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1285
София, 17.11.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1066/ 2009 и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 37 от 14.07.2008 г. по гр.д. № 595/2002 г. на С. районен съд ответницата А. Т. Н. е осъдена на основание чл.108 ЗС да предаде на ищеца- “Ч” О. гр. С. владението на собствения на дружеството недвижим имот, представляващ обор за 80 крави със застроена площ 800 кв.м., построен в имот 045011 по плана на с. П., област С. З.
С решение № 124 от 3.04.2009 г. по гр.д. № 1570/ 2008 г. на окръжен съд С. З. решението на първоинстанционния съд е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане.
На 7.05.2009 г. ищецът “Ч” ОДД е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Като основание за допустимост на жалбата сочи хипотезите по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК и обосновава процесуалноправни въпроси, които са от съществено значение за изхода на делото.
Ответникът оспорва жалбата както относно допустимостта й, така и по същество.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, в която ищецът “Ч” О. е заявил, че предявява отрицателен установителен иск с предмет на иска- да се признае за установено, че ответницата А не е собственик на процесния имот- обор за 80 крави в стопанския двор на с. П.. С определение от 26.02.2008 г. в съответствие с молбата на ищеца, е допуснато изменение на иска в положителен установителен такъв- да се признае, че ищецът е собственик на същия имот. С определение от 25.03.2008 г. ищецът е предприел ново изменение на иска, като е заявил, че предявява ревандикационен иск по чл.108 ЗС, който е уважен с решението на районния съд.
С обжалваното решение на въззивния съд е прието, че решението на районния съд е недопустимо, тъй като не може да се преминава от отрицателен установителен към положителен установителен иск предвид различния спорен предмет от гледна точка на материалното право- правото на собственост на ищеца или правото на собственост на ответника. По тези съображения обезсилил решението като постановено по непредявен иск и върнал делото на районния съд за разглеждане на първоначално предявения иск, а именно отрицателния установителен иск, предявен от “Ч” ООД.
В жалбата и изложението по чл.284, ал.3, .1 ГПК правилно е посочено, че съществен за хода на делото и предмета на решението е процесуалноправният въпрос за допустимостта на подобни изменения на исковата претенция, каквито е предприел ищецът в хода на първоинстанционното производство. Поставят се и въпросите дали преминаването от отрицателен установителен към положителен установителен иск за собственост е допустимо, представлява ли това изменение предявяване на нов иск или може да се разглежда като поправка в петитума на предявения иск с оглед привеждането му в съответствие с обстоятелствената част на исковата молба. По тези съображения следва да се приеме, че първата предпоставка за допускане на касационната жалба до разглеждане – посочване и обосноваване на материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, е налице. Налице е и хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, а именно произнасяне в противоречие с практиката на ВС и ВКС, което е видно от позоваването на ТР № 179/86 г. на ОСГК относно исковете, с които разполага собственикът за защита на своето право, както и от представените актове на отделни състави на Върховния касационен съд, в които е разглеждан въпроса за допустимостта на отрицателния установителен иск- р. № 1186/ 13.11.2007 г. по гр.д. № 1361/ 2006 г. на ВКС, ІІ г.о., опр. № 49 от 30.10.2008 г. по гр.д. № 3020/ 2008 г. на ВКС, ІІІ г.о., опр. № 178/ 28.11.2008 г. по гр.д. № 4289/ 2008 г. на ВКС, V г.о. По мнение на състава е налице противоречие и с т.4 от ТР № 1/ 17.07.2001 г. и т.19 от ТР № 1/ 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС относно същността на въззивното производство.
В жалбата се поддържа и второ основание за допустимост, а именно по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но предвид на това, че по поставените въпроси има постоянна съдебна практика, както и утвърдени схващания в правната доктрина, не би могло да се приеме, че разглеждането на конкретния случай би имало значение за правилното прилагане на закона или за развитието на правото.
По изложените съображения и на основания чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 124 от 3.04.2009 г. по гр.д. № 1570/ 2008 г. на окръжен съд С. З.
Указва на “Ч“ О. гр. С. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 70 лв.
Насрочва делото за 28 януари 2010 г., 9 ч., за когато страните да се уведомят с призовки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: