8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
София, 15.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 3633 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК, вр. §74 от ПЗР на ЗИДГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 9504/30.05.2017 г. на Л. Л. З., чрез адвокат П. М. от АК-София, както и касационна жалба вх. № 11745/03.07.2017 г. на Д. А. П., чрез адвокат С. Г. от АК-София, срещу въззивно решение № 798 от 06.04.2017 г. по в.гр.д. № 2725/2015 г. на Апелативен съд София, с което се потвърждава решение № 798/05.02.2015 г. по гр.д. № 77/1999 г. на Софийски градски съд, с което е уважен предявения иск от К. И. З. и Д. А. З. против Л. Л. З. и Д. А. П., на основание чл.19, ал.3 ЗЗД, за обявяване на окончателен предварителния договор от 13.08.1997 г., сключен между продавачите А. А. З. и Д. А. З., и купувачите К. И. З. и Д. А. З..
В касационната жалба на Л. Л. З., чрез адвокат П. М. се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към тази касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: 1. Неспособността да се изрази воля по причини вън от слабоумието и душевната болест представлява ли основание за обявяване нищожност на договор по смисъла на чл.26, ал.2 ЗЗД; 2. Налице ли е измама при подписването на предварителен договор за продажба на имот, ако продавачите не са съзнавали, че подписват такъв, а друг документ – например данъчна декларация; 3. Налице ли е крайна нужда по смисъла на чл.33 ЗЗД при значителна възраст на продавачите, тежко здравословно състояние и занижена крайна цена; 4. Чия е доказателствената тежест за установяване на налична сума от над 42 млн. лв. у купувачите за заплащане на сума по предварителен договор при направено оспорване от ответната страна, че не купувачите са разполагали с такава сума? Според касатора поставените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, формирана с решения, приложени към изложението и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Касационна жалба срещу решението на въззивния съд е подадена и от Д. А. П., чрез адвокат С. Г. от АК София, с твърдения, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба също се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1. Може ли да се приеме, че предварителният договор е валиден и би могъл да бъде обявен за окончателен, ако цената е определена в две различни валути, без да е уговорен начина на плащане, момента на плащане и в каква валута се дължи престацията; 2. Ако в предварителния договор за продажба на недвижим имот липсва уговорка, че той служи като разписка за получаване на продажната цена и липсва друга разписка, може ли съдът да приеме, че договорът доказва плащането на цената въз основа на тълкуване и може ли тълкуването да замести или допълни съдържанието на предварителния договор; 3. В производството по чл.19, ал.3 ЗЗД, длъжен ли е съдът да опише процесния имот в диспозитива на решението си, ако по време на висящия процес влезе в сила кадастрална карта за района, в който се намира недвижимия имот. Според касатора въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, а първият от тях счита, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
От К. И. З. и Д. А. З., чрез адвокат И. И. от АК-София са подадени отговори на касационните жалби, в които се поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси, а доводите на касаторите са неоснователни, тъй като не са били поставени за разглеждане пред въззивната инстанция и не следва да бъдат обсъждани. Отделно се поддържа, че въпросите са неотносими и не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Касационните жалби са подадени в срок от легитимирани да обжалват съдебния акт лица, поради което са редовни и процесуално допустими.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че страните са обвързани от предварителен договор от 13.08.1997 г. за покупко-продажба на апартамент в [населено място], [улица], застроен на около 90 кв.м, заедно с избено и таванско помещения, и съответните идеални части от общите части на сградата за цена от 42 967 400 лева, представляваща левова равностойност на 23 000 щ.д. Направеното оспорване на валидността на предварителния договор, от наследниците на подписалите договора продавачи, е прието за недоказано, а възражението им за унищожаемост поради неразбиране свойството и значението на извършеното от продавачите – за недопустимо, доколкото не са налице предпоставките на чл.31, ал.2 ЗЗД. Съдът е приел за недоказани и възраженията за измама от купувачите по предварителния договор и сключването му при крайна нужда и явно неизгодни условия от продавачите. Според мотивите на решението, сключеният предварителен договор съдържа съществените условия на окончателния договор да се прехвърли правото на собственост на недвижим имот срещу цена, платена от купувачите при подписване на договора, поради което са налице всички предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД.
При проверката за допускане на касационно обжалване по жалбата на Л. Л. З., настоящият състав на Върховният касационен съд намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК, поради следните съображения: Отговор на първия материалноправен въпрос се дава в решение № 374 от 29.12.2015 г. по гр.д. № 1792/2015 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по чл.290 ГПК, в което се приема, че сделка, сключена от дееспособно лице, което не е могло да разбира и да ръководи действията си, е унищожаема, за разлика от нищожната сделка, сключена при съзнателна липса на съгласие. Липсата на съгласие по смисъла на чл.26, ал.2 ЗЗД е налице, когато изявлението е направено несериозно, без намерение за обвързване, за разлика от несъзнавано даденото съгласие, изразено от лице, което макар и формално дееспособно не е могло да разбира или да ръководи действията си. Хипотезата на чл.31, ал.2 ЗЗД, в която следва да е поискано поставяне на лицето под запрещение е приложима само когато искът за оспорване на договора се предявява от наследниците след смъртта на увредения и ако неспособността да се разбират или ръководят действията се е дължала на душевна болест или слабоумие. Когато неспособността на лицето да разбира или ръководи действията си се е дължала на друга причина като въздействие на упойващи вещества, интоксикация, състояния, съпътствани от продължителна силна болка и др. подобни, искане за поставяне под запрещение не е необходимо – дори да е поискано поставяне под запрещение в подобен случай, искът би бил отхвърлен като неоснователен. В случая, ответниците са поддържали, че предварителният договор е сключен при липса на съгласие от продавачите на имота и невъзможност да формират правновалидна воля, с оглед напредналата им възраст и здравословно състояние, във връзка с което въззивният съд е приел, че неспособността на продавачите да разбират действията и да ръководят постъпките си не произтича от самия предварителен договор и приживе не е било поискано поставянето им под запрещение, за да може да бъде разгледано възражението за унищожаемост на договора от техните наследници при условията на чл.31, ал.2 ЗЗД. Тези изводи са в съответствие със съдебната практика на ВКС по приложението на чл.26, ал.2 и чл. 31 ЗЗД, поради което поставеният въпрос не дава основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По втория материалноправен въпрос, съдебната практика приема, че унищожаема поради измама е сделката, сключена от дееспособно лице, което разбира свойството и значението на своите действия и може да ги ръководи, но другата страна или трето лице умишлено са го въвели в заблуждение, т.е. поддържали са у измамения невярна представа относно отделни елементи на сделката или правните им последици. Увреденото здраве на страната няма самостоятелно правно значение, но ограничената възможност да се преценяват фактите (без да се е стигнало до ограничена вменяемост или невменяемост), податливостта на внушение и други подобни душевни състояния може да улеснят възникването на невярна представа. Волята обаче е опорочена от съществуването на невярната представа, а не от обстоятелствата, които са я породили или улеснили. В същия смисъл решение № 396 от 28.10.2011 г. по гр.д. № 472/2010 г., ІV г.о., решение № 368 от 03.04.2013 г. по гр.д. № 243/2012 г., ІІ г.о. и др. Според мотивите на съда в обжалваното решение, възражението за унищожаване на предварителния договор поради измама на продавачите при сключването му не се доказва нито по отношение предмета на сделката, нито за последиците й или за насрещната страна по договора, които съображения не могат да бъдат проверявани от Върховния касационен съд за необоснованост в производството по селектиране на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК, а само след допускане на касационно обжалване по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Третият материалноправен въпрос също не дава основание за допускане на касационно обжалване, тъй като е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК, според която явно неизгодни условия по смисъла на чл.33, ал.1 ЗЗД са налице, когато при сключване на договора за продажба има явна, очевидна нееквивалентност между насрещните престации и много съществена разлика между действителната стойност на продаваната вещ и продажната й цена в договора. Преценката за това следва да е конкретна и комплексна, като обхваща всички обстоятелства от значение за наличието на явно неизгодни условия. Като критерий в съдебната практика се приема, че е допустима известна обективна неравностойност на насрещните престации, с оглед свободата на договаряне и интереса на страните, но когато едната от тези престации е незначителна и практически нулева е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави. Само в случаите на явна и очевидна нееквивалентност между действителната стойност на продаваната вещ и продажната ? цена по договора е налице предпоставката за унищожаемост при явно неизгодни условия за лицето, намиращо се в крайна нужда (решение № 26/30.01.2012 г. на ВКС по гр.д. № 151/2011 г., ІV г.о., решение № 24/09.02.2016 г. на ВКС по гр.д. № 2419/2015 г., ІІІ г.о. и решение № 87 от 10.07.2017 г. по гр.д. № 3941/2016 г. на ВКС, ІІІ г.о.).
Поставеният процесуалноправен въпрос, чия е доказателствената тежест да установи, че купувачите не са разполагали със сумата, заплатена като цена по предварителния договор, не е бил обсъждан във въззивното решение и в този смисъл не обуславя изхода на делото, тъй като съдът е обсъждал доводите за материалното затруднение на продавачите, във връзка с възражението на ответниците за унищожаемост поради крайна нужда, а не дали купувачите са притежавали сумата, платена като цена по предварителния договор.
При проверка на предпоставките за допускане на касационно обжалване по жалбата на Д. А. П., настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като повдигнатите въпроси са разрешени в съответствие със съдебната практика на ВКС, в която се приема непротиворечиво, че съществените условия на предварителния договор за продажба са уговорките относно вещта и цената. Цената може да е определена или определяема, като бъде посочен начина за определяне на нейния размер. Първият повдигнат въпрос за валидността на предварителния договор, ако цената е определена в две различни валути, без да е уговорен начина на плащане, момента на плащане и в каква валута се дължи престацията, не обуславя изхода на спора, доколкото отговорът му е свързан с конкретните обстоятелства по делото и няма характеристиката на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Възивната инстанция по същество е приела за доказано, че страните са обвързани от валиден предварителен договор за продажба, а продавачите са получили цената на обещания имот при подписване на договора, която е платена напълно и в брой, без да е било спорно, че продажната цена на договора е паричната сума в лева, независимо че е посочена и нейната равностойност във валута. В този смисъл, поставения въпрос не може да обоснове допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
Вторият въпрос, във връзка с получаване на продажната цена, след като в предварителния договор не е посочено, че служи като разписка за получаването й, обуславя изхода на делото, но не е решен в противоречие с практиката на ВКС и не е от значение за точното прилагане на закона, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Представеното решение № 173 от 24.02.2010 г. на ВКС по гр.д. № 467/2009 г., ІІІ г.о. е неотносимо към случая, тъй като с него е изяснено, че при липса на съгласие за продажната цена като съществен елемент на договора за продажба, която не може да се определи чрез тълкуване по правилото на чл.20 ЗЗД, води до недействителност на договора. В другото цитирано от касатора решение № 205 от 30.12.2011 г. на ВКС по т.д. № 654/2010 г., ІІ т.о., съдебният състав се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, във връзка със задължението на съда да обсъди всички доказателства и доводи на страните като тълкува волята им съгласно на чл.20 ЗЗД. В допълнение е посочено, че изискванията за разкриване на действителната обща воля на страните са били нарушени, доколкото в документа е използвано бъдеще време на глагола – „ще се заплати”. От направеното в случая тълкуване на отделните изрази и уговорки между страните, въззивният съд е достигнал до извода, че продажната цена е платена изцяло и в брой при подписване на предварителния договор. Тези изводи не могат да бъдат проверявани за необоснованост в настоящото производство, а въззивното решение не противоречи на съдебната практика на ВКС, в която се приема, че при тълкуване на клаузите в предварителния договор, следва да се преценява дали волеизявленията на страните се покриват за съществените елементи от съдържанието на окончателния договор. Когато отделните уговорки са обективирани по такъв начин, че при тълкуването им няма съмнение, че правото да се иска прехвърляне на имота е упражнено с плащането на продажната цена, предварителния договор следва да се обяви за окончателен. В случая, съдът е тълкувал волята на страните в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, според която при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните – върху какво те са се споразумели и какъв правен резултат трябва да бъде постигнат; отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка да се схваща в смисъла, произтичащ от целия договор, с оглед целта му, обичаите в практиката и добросъвестността – какви са и как се съчетават отделните правомощия на страните (в същия смисъл са решение № 117/28.08.2013 г. на ВКС по гр.д. № 215/2012 г., IV г.о., решение № 505/03.01.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1476/2011 г., ІV г.о. и решение № 502/26.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 222/2009 г., ІV г.о.). Ето защо, липсва противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Отговор на процесуалноправния въпрос за задължението на съда да опише имота в диспозитива на решението си е даден с решение № 514 от 06.12.2011 г. по гр.д. 905/2010 г. на ВКС, ІV г.о., според което точно описание на имота е необходимо в диспозитива на съдебното решение по иска за обявяване на договора за окончателен или по иска за собственост, поради което такова трябва да е описанието в исковата молба, която може да бъде коригирана и уточнявана в хода на производството по делото. В тази връзка, поставеният от касатора правен въпрос обуславя изхода на делото, но не е разрешен в противоречие с цитираното решение на Върховния касационен съд, в което се приема също, че при покупко-продажбата на недвижим имот, всяко описание на процесния имот е достатъчно за индивидуализирането му, ако с оглед на обстоятелствата и отношенията между заинтересованите при извършването на сделката, позволява вписването й в нотариалните книги.
След като съдебната практика е уеднаквена и липсват аргументи за необходимостта да се изменени съществуващата или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни разпоредби на закона, не може да се приеме, че поставените материалноправни и процесуалноправни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /декларативните твърдения за необходимост от актуализиране на практиката, с оглед промяната в обществените отношения не покриват изискванията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК/. Когато се твърди, че е необходимо да се създаде нова съдебна практика по определен въпрос също следва да се изложат съображения в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретните правни норми, чието тълкуване се иска. В случая, няма доводи в посочения смисъл, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците по касационните жалби К. И. З. и Д. А. З. са поискали разноските пред настоящата инстанция, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени, съгласно договори за правна защита и съдействие от 17.05.2017 г. и 15.07.2017 г. в размер на общо 400 лева.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 798 от 06.04.2017 г. по в.гр.д. № 2725/2015 г. на Апелативен съд София.
ОСЪЖДА Л. Л. З., Е. [ЕГН] да заплати на К. И. З. и Д. А. З., чрез адвокат И. И. от АК-София, разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 300 (триста) лева.
ОСЪЖДА Д. А. П., Е. [ЕГН] да заплати на К. И. З. и Д. А. З., чрез адвокат И. И. от АК-София, разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 100 (сто) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.