Решение №399 от 7.11.2018 по гр. дело №1048/1048 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

Р Е Ш Е Н И Е

№ 399

гр.София, 07.11.2018г.

в и м е т о н а н а р о д а

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1048 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.250, ал.2, пр.1 и 251, ал.3 ГПК.
Производството е било образувано по жалба на И. Т. Ч. срещу решение от 20.12.2017г., постановено по дисциплинарно дело № 29/2017г. на ДК при К. на чси, с което са наложени наказания глоби на часния съдебен изпълнител.
С решение от 03.07.2018г. ВКС е потвърдил решение от 20.12.2017г. по дисциплинарно дело № 29/2017г. на ДК при К. на чси, с което са наложени наказания глоби на частния съдебен изпълнител И. Т. Ч..
С молба от 03.08.2018г. ЧСИ И. Ч. е поискал допълване и тълкуване на постановеното от ВКС решение. Поддържа се, че липсва произнасяне по твърдяното нарушение на чл.79 ЗЧСИ, по нарушението, касаещо определения размер на дължимото се възнаграждение по изпълнително дело №312/2015г., както и относно нарушението свързано с изпращането на изпълнително на ЧСИ М. П.. Поддържа се също така , че липсва произнасяне за нарушение разпоредбата на чл.50, ал.4 ГПК, относно нарушението по чл.78, ал.2 ЗЧСИ, относно нарушението на чл.458 ГПК и чл.191, ал.5 ГПК, както и относно нарушението по чл.460 ГПК. Поддържа се също така, че мотивите на съда са неясни и се нуждаят от тълкуване.
Ответникът по жалба – МП, чрез процесуалния си представител не взема становище по молбата.
Ответникът по жалбата – ДК при К. на чси чрез процесуалния си представител, не взема становище по молбата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, обсъди доводите на жалбоподателя във връзка с изложените основания и като извърши проверка на данните по делото, намира за установено следното:
В своето решение Върховният касационен съд , състав на четвърто г.о. , е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, за това, че ДК К. е допуснала съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото му на защита, приел е, че са налице нарушения по смисъла на чл.80 ЗЧСИ, чл.29 и 33 ТТРче , на чл.78, ал.2 ЗЧСИ, на разпоредбата на чл.426, ал.1 ГПК, на разпоредбата на чл.50, ал.5 ГПК, както и нарушения по чл. 458 ГПК, на разпоредбата на чл.460 ГПК и на разпоредбата на чл. 191, ал. 2 ДОПК , като е изложил съображения обосноваващи изводите му, за осъществяване на посочените дисциплинарни нарушения.
Прието е за неоснователно и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание.
Установявайки наличието на извършени дисциплинарни нарушения и справедливо определени за тях наказания, съдът е потвърдил решението на дисциплинарната комисия при К..
При така установените факти настоящият състав намира молбата за допълване и тълкуване на решението за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.250, ал.1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. В случая съдът се е произнесъл изцяло по правилността на обжалваното пред него решение на ДК К.. Необсъждането на всички възражения и доводи на жалбоподателя, ако има такова, както твърди молителя в молбата си по чл.250 ГПК, би могло да представлява неправилност на решението поради нарушение на процесуалните правила на чл.12 ГПК и чл.236, ал.2 ГПК, но не и непълнота на това решение.
Видно от молбата за допълване на решението ЧСИ И. Ч. не е съгласен с постановения резултат, но същият не може да бъде изменен в настоящата процедура. На практика молителят използва молбата за допълване на решението като средство за повторно произнасяне, което е недопустимо и е форма на проява на злоупотреба с процесуални права
Тълкуването на решението по смисъла на разпоредбата на чл.251 ГПК е специфична форма на авторитетно тълкуване, на което подлежат влезлите в законна сила решения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. В този смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената по-горе категория, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. Тълкуване може да се иска , когато съдебният акт е неясен до степен, в която не може да бъде разбрана волята на съда, а в случая това не е така – волята на съда е ясно изразена в диспозитива на решението.
В разглеждания случай се иска тълкуване на мотивите към решението, а не на диспозитива, което обуславя неоснователност и на искането по чл.251 ГПК.
По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

оставя без уважение молба от 03.08.2018г. на чси И. Т. Ч. за допълване и тълкуване на решение от 03.07.2018г. по гр.д.№1048/2018г.,ІV г.о., с което е потвърдено решение от 20.12.2017г. по дисциплинарно дело № 29/2017г. на ДК при К. на чси.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар