5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
София 18.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 3619 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 ГПК.
Образувано е въз основа на подадената от Филиз Х. С. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Б. касационна жалба против въззивно решение № 3720 от 22.05.2019г. по гр.д. № 15698/2017г. на Софийски градски съд, в частта с която е потвърдено решение от 12.09.2017г. по гр.д. № 16470/2014г. на СРС и е осъдена да заплати на „Бурлекс 2012” ЕООД сумата от 29 854.69лв., представляваща остатъка до пълния до пълния размер на установената липса 34 276.76лв., след извършени удръжки от възнагражденията на другите работници и служители в обекта, с оглед реализирана спрямо тях ограничена имуществена отговорност в общ размер от 4 422.07лв., сумата 2 426.39лв., лихва за забава от 10.06.2013г. до 27.03.2014г. и са присъдени разноски.
Касационната жалба срещу въззивния акт е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното:
Въззивният съд е счел иска за основателен, поради следното: Ответницата е заемала отчетническа длъжност /”управител на магазин търговия на дребно”/, чиято задължения включват събиране, съхраняване, разходване и отчитане на парични и материални ценности. Извършена е инвентаризация чрез преброяване и претегляне, установените фактически количества са сравнени с наличностите по счетоводни данни, съставен е ивентаризационен опис със сравнителна ведомост и е установена липса. Наличието на липса и нейният размер са потвърдени със заключение на приета по делото счетоводна експертиза.
В представеното към касационната жалба изложение, касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поставяйки следните въпроси : 1. За задължението на въззивния съд да извърши самостоятелно преценка на ангажираните по делото доказателства, 2. За последиците от неподаване на писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК и дали това само по себе си води до неоснователност на иска, респ.освобождава ли ищеца от доказателствена тежест по чл.154 ГПК, 3. Длъжен ли е въззивният съд служебно да следи за спазени ли са законовите изисквания за връчване на преписа от исковата молба и приложенията към нея. Оспорването от страна на ответника на редовността на връчването, достатъчна ли е за да бъде проведено пълно и главно доказване на този факт?, 4. За предназначението на описната книга на призовкаря, с която само се удостоверява резултата от действията му по връчване на книжа и призовки по делата, а не надлежното им връчване, 5. За редовността на призоваването и дали надлежното връчване на призовки може да се удостоверява с документ, издаден от връчителя, 6. Ползва ли се частният свидетелстващ документ по гражданското дело с материална доказателствена сила и когато страната, на която документът се противопоставя твърди, че не са се осъществили засвидетелстваните факти. Как се разпределя доказателствената тежест при подобни твърдения? Позовава се на противоречие с решения по т.д.№ 78/2012г. на ІІ т.о., по гр.д.№ 2623/2013г. на ІV г.о., гр.д.№ 856/2017г. на ІІІ г.о., т.д.№ 2611/2013г.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от „Бурлекс 2012” ЕООД, с който се оспорват нейните допустимост и основателност. Счита за недопустимо пререшаването на въпроса за пропускането на срока за отговор. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 621лв., реалното извършване на които установява с представен договор от 18.09.2019г. и преводно нареждане от 17.09.2019г.
Настоящият съдебен състав намира, че по поставените въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, защото за първите два не е налице посоченото от касатора специално основание за допустимост. Останалите четири не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно дадените в разяснения в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, доколкото въззивния съд не се е произнасял по тях /т.е. те не са свързани с решаващите му мотиви/.
Въззивния съд е изпълнил задължението си да извърши самостоятелна преценка на ангажираните по делото доказателства, като подробно ги е обсъдил и въз основа на тях е извел правните си изводи. Той е отделил спорните от безспорните факти и е постановил акта си след преценка на спорните факти, съобразно заявеното във въззивната жалба. Съобразена е установената съдебна практика по приложението на чл.207 КТ, съгласно която работникът или служителят, на който е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности отговаря за липса, когато е получил такива, но не е представил документи за изразходването им. По този иск в тежест на работодателя е да докаже получаването на ценностите от работника или служителя, а последният – разходването им по предназначение /вж. решения по гр.д.№ 1286/2012г.на ІV г.о., гр.д.№ 681/2009г.на ІV г.о., гр.д.№ 1803/2010г.на ІІІ г.о./ Причинната връзка между липсата (вреда с неизяснен произход) и действията и бездействията на отчетника се презумира от закона и не подлежи на доказване от работодателя – предполага се виновното поведение на отчетника, комуто са възложени функции да полага грижа по-голяма от обикновената /чл.126 т.8 КТ/ за опазване имуществото на работодателя. Отчетникът разполага с възможност да обори в хода на съдебния процес законовата презумпция за виновност като докаже, че липсата не се дължи на негови действия или бездействия /вж.решение по гр.д.№ 970/2015г.на ІV г.о./ Липсата като факт представлява вреда с неустановен произход и процесуалният закон не съдържа никакви ограничения относно доказателствените средства, с които този факт може да бъде установен, а обстоятелството дали липсите са констатирани при инвентаризации, които са извършени съобразно всички нормативни изисквания или не, не освобождава отчетника от задължението му да докаже, че не е причинил щетата /вж.решение по гр.д.№ 2431/2014г.на ІV г.о./
Относно втория поставен от касатора въпрос, касаещ последиците от неподаване на писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК и дали това само по себе си води до неоснователност на иска, противоречие с цитираната от касатора практика по т.д.№ 2611/2013г. и гр.д.№ 856/2017г. на ІІІ г.о. няма, защото тя е постановена по други въпроси, а основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК изисква противоречие на приетото от въззивния съд по идентичен на разрешения от него въпрос /вж.т.2 от ТР № 1/19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Въпросите, по които са постановени цитираните от касатора решения са за материалната доказателствена сила на частния свидетелстващ документ по гр.д.№ 856/2017г. и по т.д.№ 2611/2013г. за преклудиране правото на ответника да представи писмени доказателства с изтичане на срока за отговор /което е различно от релевантното за настоящата хипотеза право за подаване на писмен отговор, защото първоинстанционният съд е допускал и е приемал поискани от страната доказателства, видно от протокола от проведените на 26.10.2016г. и 19.12.2016г. съдебни заседания, освен това процесуалният представител на ответницата е правил възражения и оспорвания, по които съдът се е произнесъл в постановения от него акт/.
Останалите, поставени от касатора, въпроси не съставляват годно общо за допустимост и по тях не може да бъде допуснато касационно обжалване, защото не са разглеждани от въззивния съд. Последният е преценил, че обсъждането им е преклудирано, пред вид приключилото с окончателен акт производство по възстановяване на срок за подаване на отговор на подадената от „Бурлекс 2012” ЕООД искова молба, в което производство е било установено /чрез справка в регистъра за връчване на съдебните книжа/, че съобщението е връчено лично на ответницата С. и в срока по чл.131 ГПК, тя не е представила отговор. Следва да се посочи, че съдът е проявил активност, служебно е извършил проверка за спазване законовите изисквания за връчване на преписа от исковата молба и приложенията към нея, като е изискал справка от Бюро „Призовки” за връчване на съобщението, разпитвал е връчителя, изискал е книгата в оригинал и е извел извода си след констатация за идентичност между тази справка и отбелязванията за 2.06.2014г.в оригинала на постъпилата книга – Регистър Бюро Призовки 18В. Именно тази констатация е станала причина ответната страна да поиска възстановяване на срока за подаване на отговор, с твърдение за привидност, създадена от длъжностното лице при връчване на съобщението, което искане съдът е приел за неоснователно, поради необорване на доказателствената сила на направените по надлежния ред вписвания от длъжностното лице.
При тези данни следва да се посочи, че съгласно дадените в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, поставеният от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В конкретния случай решаващите мотиви на въззивния съд са във връзка с установените обстоятелства относно наличието на състава на чл.207 КТ и не касаят обстоятелства, съдържащи се в поставените въпроси с номера от 3 до 6. Следва да се има пред вид и т.4 от ТР № 1/9.12.2013г. по т.д.№ 1/2013г.на ОСГТК на ВКС, съгласно което – възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд. Те могат да се въведат за първи път пред въззивната инстанция, само ако страната поради нарушаване на съдопроизводствените правила /например нарушаване на правото й на участие в първоинстанционното производство/ не е могла да ги заяви пред първата инстанция, каквато хипотеза в конкретния случай нито се поддържа, нито може да се установи, пред вид гореизложеното.
С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени установените като реално направени разноски от 2 621лв.,за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №3720 от 22.05.2019г. по гр.д. № 15698/2017г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Филиз Х. С. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], адрес за призоваване: [населено място], [улица], адвокат Б. да заплати на „Бурлекс 2012” ЕАД, ЕИК[ЕИК], представлявано от изпълнителния директор Ц. и Х., със седалище и адрес на управление: [населено място] 5030, област Велико Търново, местност Устито, офис сграда „Логистичен център”ЦБА сумата от 2 621лв. /две хиляди шестстотин двадесет и един лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :