1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 13
гр. София, 13.01.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на трети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1712 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] срещу решение от 11.01.2013г. по в. гр. дело № 721/2012г. на Шуменски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 259 от 02.08.2012г. по гр. дело № 685/2012г. на Районен съд, Р., с което е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] против С. Ж. Г. от [населено място] на основание чл. 422 ГПК иск за признаване за установено, че за ищеца е налице вземане от ответницата по запис на заповед за сумата 12 800 лв. със законната лихва върху главницата от 15.12.2011г. /датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК/.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/:
„1. Допустимо ли е въззивната инстанция да се произнася по частна жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение без да е подадено възражение срещу издадената заповед?
2. Може ли да се оспори незабавното изпълнение, ако не се оспорва самото вземане? Ако се приеме, че може, заявителят не се ли лишава от правото да докаже вземането си чрез подаване на установителен иск по чл. 415 ГПК?
3. Разглеждането на частна жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение без да е подадено възражение срещу издадената заповед и постановяване на определение в тази връзка от въззивната инстанция, определя ли наличие на допустим съдебен акт?”
По отношение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касаторът излага доводи, че въззивната инстанция се е произнесла по правни въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата: „Не следва ли да се приеме, че записът на заповед е единствен необходим и достатъчен за издаване на изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение документ или следва да се представят и други документи, доказващи удостоверените факти и обстоятелства по чл. 418, ал. 3 ГПК?”
Касаторът поддържа становище, че въпросът относно необходимостта записът на заповед да се предяви за плащане, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане по запис на заповед, респективно за да се издаде изпълнителен лист на това основание, е решен в противоречие с практиката на ВКС, ОСТК, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2004г. от 28.12.2005г. по д. № 1/2004г. на ВКС, ОСТК, решение № 1/01.03.2010г. по т. д. № 520/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 17/21.04.2011г. по т. д. № 213/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 646/21.10.2011г. и решение № 5/02.02.2012г. по т. д. № 75/2011г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 776/05.11.2010г. по ч. т. д. № 733/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответницата С. Ж. Г. от [населено място] оспорва касационната жалба и поддържа становище за недопускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения: относимият по делото правен въпрос „дали следва да се предяви записът на заповед, който е платим на предявяване” не е решен в противоречие с практиката на ВКС; не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК; по отношение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поддържа, че процесуалните действия са интерпретирани невярно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е констатирал, че Районен съд Разград е сезиран с иск по чл. 422, ал. 1 ГПК от [фирма] срещу С. Ж. Г. в резултат на издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответницата по чл. 417 ГПК по гр. дело № 2406/2011г. на Разградски районен съд за сумата 12 800 лв. главница, дължима по запис на заповед от 02.03.2006г., издаден от [фирма] [населено място] в полза на банката и авалиран от ответницата, със законната лихва върху главницата от 15.12.2011г. до окончателното плащане и разноски в размер 962 лв., и подадено от ответницата възражение по чл. 414 ГПК.
Решаващият съдебен състав е изложил съображения за неоснователност на направените от ответницата абсолютни възражения срещу ценната книга като се е аргументирал с редовност на документа от външна страна и наличието на всички изискуеми реквизити съобразно чл. 535 ТЗ като не съществува пречка в съответствие с чл. 487, ал. 1, изр. 2 ТЗ падежът да бъде определен на предявяване с по-дълъг от едногодишния срок за предявяване. По отношение на съществуването и размера на каузалното правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед, е посочено, че са ирелевантни за спора, предвид относително самостоятелния характер на сделката по авала и изричната разпоредба на чл. 485, ал. 2 ТЗ.
Във въззивното решение е прието, че отговорността на авалиста е обусловена от изискуемостта на вземането по записа на заповед с оглед производния й характер. За да направи извод за неоснователност на предявения установителен иск и правилност на първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че вземането по записа на заповед не е изискуемо. Аргументи за настъпване на изискуемостта на вземането и необходимост от предявяване на ефекта се извличат от определения в документа падеж на предявяване.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.
Посочените от касатора първи, втори и трети процесуалноправни въпроси, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, са ирелевантни за спора, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по тях и същите не са формирали неговата воля и правни доводи. Тези въпроси са от значение за частната жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение, подадена от ответницата и която е оставена без уважение с определение № 140/27.03.2012г. по в. ч. гр. д. № 114/2012г. на Търговищки окръжен съд. Посоченото определение не подлежи на касационно обжалване, касационната жалба е срещу въззивното решение и в настоящото производство е недопустимо преценка на допустимостта на частната жалба и въззивното определение.
Посочените от касатора по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК правни въпроси могат да бъдат уточнени по следния начин: когато записът на заповед съдържа падеж на предявяване, за да настъпи падежът и да се направи вземането изискуемо, трябва ли ценната книга да се предяви за плащане. Така уточненият материалноправен въпрос е релевантен за делото поради това, че е включен в предмета на спора и е формирал основните изводи на въззивната инстанция, но по отношение на него не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Касаторът не е съобразил разграничението, направено в мотивите на т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2004г. от 28.12.2005г. по д. № 1/2004г. на ВКС, ОСТК, с които е прието, че „съдът, който издава изпълнителен лист следва задължително да провери: налице ли са изискуемите от закона реквизити на записа на заповед, без които той би бил недействителен; дали е настъпил падежът на вземането; подадена ли е молбата от лицето, посочено като поемател или от последния джиратар; срещу кого се иска издаване на изпълнителен лист”. Поради това, че една от задължителните предпоставки за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е изискуемостта на вземането, при уговорен в записа на заповед падеж при предявяване, за да настъпи падежът и изискуемостта на вземането, е необходимо ценната книга да бъде предявена за плащане. В този смисъл е трайната практика на ВКС по релевантния за спора правен въпрос, обективирана в определение № 776/05.11.2010г. по ч. т. дело № 733/2010г. на ВКС, ТК, Второ отделение, определение № 859/03.12.2010г. по ч. т. дело № 911/2010г. на ВКС, ТК, Второ отделение, определение № 861/03.12.2010г. по ч. т. дело № 899/2010г. на ВКС, ТК, Второ отделение и други, съгласно която, когато записът на заповед съдържа падеж, който е поставен в зависимост от предявяването, за да настъпи падежът и за да се направи вземането изискуемо, ценната книга трябва да бъде предявена за плащане. Съгласно определение № 349/04.05.2012г. по ч. т. дело № 135/2011г. на ВКС, ТК, Второ отделение, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, за да се търси отговорност на авалиста за заплащане на сумата по записа на заповед, е необходимо да е настъпила изискуемостта на вземането, като при уговорен падеж на предявяване записът на заповед трябва да е предявен за плащане на издателя. С посочената практика на ВКС въззивният съд се е съобразил, поради което не са налице твърдените от частния жалбоподател основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.
Посочените от касатора решения на ВКС са неотносими към разрешения по настоящото дело въпрос поради следните съображения: решение № 1/01.03.2010г. по т. д. № 520/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. се отнася до запис на заповед с падеж на предявяване, който е предявен след пропускане на срока по чл. 487, ал. 1 ТЗ; решение № 17/21.04.2011г. по т. д. № 213/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. е по въпроса допустимо ли е авалистите да релевират менителнични възражения, произтичащи от каузалното правоотношение на издателя на записа на заповед; решение № 5/02.02.2012г. по т. д. № 75/2011г. на ВКС, ТК, І т. о. се отнася до запис на заповед с определен падеж – 30.09.2009г.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По релевантния материалноправен въпрос е формирана трайна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че след като не са налице твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът трябва да заплати на ответницата направените от нея разноски за касационното производство в размер 1 000 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.01.2013г. по в. гр. дело № 721/2012г. на Шуменски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] да заплати на С. Ж. Г. от [населено място], [улица], вх. Б, ап. 71 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер 1 000 лв. /хиляда лева/ – направени разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.