Определение №13 от 26.1.2010 по гр. дело №1408/1408 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                              О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
                                           № 13
                          гр. София,26.01.2010 год.
 
                     В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и десета година, в състав:
 
                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                                ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                        СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
 
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1408 по описа за 2009 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК, образувано по подадената от Н. С. М., чрез пълномощника й адв. Ант. Василева, молба за отмяна на влязлото в сила решение от 21.01.2009 год. по гр. д. № 857/2006 год. на Върховния касационен съд. С него е оставено в сила въззивното решение от 10.07.2006 год. по гр. д. № 2590/2005 год. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявения от молителката срещу Е. Д. А. и С. о. , а в условията на евентуалност и срещу държавата, иск за делба на описаните в диспозитива на първоинстанционното решение имоти в гр. С..
М. поддържа като основание за отмяна чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, без да се позовава на откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които молителката не е могла да се снабди своевременно. Позовава се на постановено решение по аналогичен казус – по гр. д. № 2666/94 год. на Софийски районен съд и решението по гр. д. № 161/95 год. на Върховния съд, с което е допуснат преглед по реда на надзора на същото, с което е зачетено действието на завещанието при възстановяване на собствеността върху имоти по ЗВСНМРСА и е допусната делба между наследник по завещание и държавата.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ гражданско отделение, при проверката за допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения, намира същата за недопустима.
Производството за отмяна на влезли в сила решения е извънинстанционно производство, като основанията, на които може да се иска отмяната по този ред са изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 ГПК. За да се допусне до разглеждане молбата за отмяна, освен наличие на надлежно упражняване на правото да се иска отмяна на влязло в сила решение, спазването на сроковете за това, посочени в чл. 305 ГПК, следва да е налице и точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна по смисъла на предвидените такива в чл. 303, ал. 1 ГПК – чл. 306, ал. 1 ГПК. В случая, макар и молителката да се позовава на това по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, то не е налице – нито се поддържа наличие на ново обстоятелство, нито ново писмено доказателство от съществено значение за делото, при останалите предпоставки в тази хипотеза. Видно от изложените съображения молителката се позовава на наличието на друго решение по аналогичен граждански спор между други страни, при решаването на който даденото разрешение на въпроса за легитимацията на наследник по завещание като собственик на възстановен имот е различно от приетото в решението, чиято отмяна се иска в настоящето производство, т. е. молителката се позовава на противоречива съдебна практика по приложението на чл. 90а ЗН. Това обаче не е основание за отмяна на влязло в сила решение, тъй като не е предвидено в закона като такова, а и не е налице позоваване на друго от предвидените в чл. 303, ал. 1, т. т. 1-6 ГПК основания. Релевираните от молителката доводи представляват касационни оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон, обуславящи неправилност на съдебния акт, които не могат да бъдат обсъждани поради изчерпване на инстанционния контрол с постановяване на решението на касационната инстанция.
Поради това и подадената молба за отмяна не следва да се допуска до разглеждане, водим от което настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Н. С. М., чрез пълномощника й адвокат А. Василева, за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 1* от 21.01.2009 год. по гр. д. № 857/2006 год. на ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД, І г. о., с което е оставено в сила решението от 10.07.2006 год. по гр. д. № 2590/2005 год. на Софийски градски съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг състав на ВКС.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар