О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№13
София, 07.01. 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на пети ноември две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Ч. аргарита С.
Г. Г.
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1172/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационни жалби, подадени в срока по чл. 283 ГПК, от Р. А. М. чрез адвокати Е. П. и А. М. , срещу въззивното решение № 33 от 22.04.2009 г. по в. гр. д. № 51/09 г. на Разградския окръжен съд в частта, с която, след частична отмяна на решение № I от 22.12.2008 г. по гр. д. № 405/08 г. на Разградския районен съд, е отхвърлен предявен от касатора иск за установяване, че 4/6 ид. ч. от един апартамент в гр. Р., подробно описан, са закупени с негови лични средства, и е допусната съдебна делба при квоти по 1/2 ид. ч. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправен и процесуалноправен въпроси за трансформацията на лични средства в придобиването на имущество през време на брака и за доказателствената сила на изходящ от противната страна частен документ и тежестта за опровергаване на съдържанието му, при предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК.
В писмения отговор на ответницата С. Д. П. е изложено становище за недопустимост на касационното обжалване, а по същество – за неоснователност на касационната жалба.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-в г. о., намира следното:
Страните са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 22.04.1983 г., прекратен поради развод с влязло в сила решение по бр. д. № 189/07 г., считано от 07.03.2008 г.
С договор, сключен по реда на Наредбата за държавните имоти /НДИ-отм./, съпрузите закупили спорното жилище на 18.12.1992 г. за сумата 83 018 лева, внесена по сметка на Общината гр. Р. от ищеца Р. А. М. Представена е нотариално заверена на 30.12.1992 г. декларация, съдържаща изявление на ответницата, че средствата, с които жилището е закупено, са лични на ищеца, собственост на неговата фирма, като тя не участва със свои лични средства.становено е също, че ЕТ “Р” има първоначална регистрация от 10.12.1991 г.
След като предявил иска за делба при равни дялове, ищецът въвел в спорния по делото предмет твърдение за преобразуване на лично имущество, в резултат на което 4/6 ид. ч. са негова лична собственост, а останалите 2/6 ид. ч. са в режим на съпружеска имуществена общност – чл. 21, ал. 2 СК /отм./.
Въззивният съд преценил извънсъдебното признание на ответницата в декларацията от 1992 г. с оглед на всички обстоятелства по делото. Приел, че съдържанието й, според което средствата са собственост на фирмата на ищеца, т. е. не са семейни, е в противоречие с твърденията на ищеца, че 55 346 лева са негови лични, а останалите 27 672 лева са семейни. Взел предвид и довода на ответницата, че изявлението й е симулативно /предназначено да послужи пред означените в него органи – данъчна служба и други административни и финансови институции/. Изложил съображения и за липсата на категорични и безспорни доказателства част от средствата да произхождат от печалба от дейността на едноличния търговец, а обстоятелството, че ищецът е внесъл цената, не доказва личен произход на средствата. С оглед на всичко изложено съдът заключил, че претендираната частична трансформация е недоказана и апартаментът е придобит от съделителите в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена с развод, при което положение дяловете им съгласно чл. 27 СК /отм./ са равни.
Касаторът поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие на обжалваното решение с ТР № 2 от 27.12.2001 г. по гр. д. № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС на РБ. Този тълкувателен акт не е от категорията, които има предвид посочената норма – тълкувателни решения и постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ /отм./; тълкувателни решения на общото събрание на гражданската и търговската колегии, на общото събрание на гражданската колегия, на общото събрание на търговската колегия на Върховния касационен съд или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Заявеното основание е по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. То не е налице по следните съображения:
С т. 1 на ТР № 2 от 2001 г. на ОСГК, е прието, че презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 СК се изключва за придобитото по време на брака от едноличния търговец, когато то е резултат на упражняваната търговска дейност. Вещите, правата върху вещи и влоговете, придобити по време на брака в резултат на осъществяване на тази дейност, не са съпружеска имуществена общност, когато са включени в търговското предприятие.
Обжалваното въззивно решение е основано на анализ на всички относими обстоятелства, които съставляват фактическия състав на поддържания от ищеца, сега касатор, придобивен способ. Видно от първоначалната й регистрация, фирмата на едноличния търговец е основана една година преди закупуването на спорния имот. Основно правило в гражданския процес е, че всяка страна трябва да докаже тези факти и обстоятелства, от които черпи изгодни за себе си правни последици. В случая ищецът е следвало да докаже реализирането на печалба от дейността, осъществявана от едноличния търговец, в размер на съответната част от цената на имота, и влагането й в закупуването му. Това той не е сторил, включително и с декларацията, подписана от ответницата. Неоснователно е становището на касатора, че съдът неправилно не е зачел доказателствената сила, с която се ползува частният документ, удостоверяващ неизгодни за издателя си факти. Както е разяснено в представеното от касатора р. № 10 от 15.02.2006 г. по гр. д. № 725/05 г. на ВКС, съгласно чл. 144 ГПК /отм./ доказателствената сила на частни свидетелствуващи документи се състои с това, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица, които са ги подписали. По отношение на съдържанието документът не се ползва с доказателствена сила и верността на изявленията следва да се преценява от съда наред с останалите доказателства по делото. По този начин е процедирал и въззивният съд в конкретния случай, като изводът, че презумпцията на чл. 19, ал. 3 СК /отм./ не е опровергана, е направен след цялостна преценка на доказателствата и доводите на страните.
С оглед на всичко изложено следва, че даденото разрешение на основния спорен въпрос за произхода на средствата, вложени в закупуването на жилището, не противоречи на приетото в съдебните актове, представени с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Прилагайки последиците от разпределението на доказателствената тежест, законосъобразно въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал обстоятелствата, включени във фактическия състав на иска за частична трансформация на лично имущество, което е обусловило неблагоприятния за него изход на делото.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като произнасянето на съда не е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което да се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, нито е налице за първи път произнасяне по даден правен спор или да се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да бъде възприето друго. Касаторът не сочи неясноти или непълноти по приложението на чл. 19, ал. 1 и 3 и чл. 21, ал. 2 СК /отм./, нито конкретният случай разкрива някаква специфика в тази насока, обосноваваща допустимост на касационното обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 33 от 22.04.2009 г. по в. гр. д. № 51/09 г. на Разградския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявен от Р. А. М. иск по чл. 21, ал. 2 СК /отм./ за установяване, че 4/6 ид. ч. от апартамент в гр. Р., подробно описан, са закупени с негови лични средства, и е допусната съдебна делба при квоти по 1/2 ид. ч. за Р. А. М. и за С. Д. П..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: