РЕШЕНИЕ
№ 579
София, 10.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и девета година, в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 648/08 г. /по описа на IV-то г. о./, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. “а” ГПК /отм./ вр. пар. 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /от 2007 г./.
Образувано е по подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ касационна жалба от Л. Х. В. и Ч. В. В. срещу въззивното решение № 116 от 05.11.2007 г. по в. гр. д. № 253/07 г. на Бургаския окръжен съд, с което в сила е оставено решение № XII-2334 от 25.01.2007 г. по гр. д. № 1456/06 г. на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен положителен установителен иск за собственост на недвижим имот, съставляващ апартамент № 113 в гр. Б., ж. к. “Л”, бл. 79, вх. Е, ет. 3, подробно описан, придобит по покупко-продажба през 1986 г. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, чиято отмяна се иска – касационно основание по чл. 218б, ал. 1, б. “в” ГПК /отм./.
Ответникът по касация О. гр. Б. счита жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Предявен е положителен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за собственост на недвижим имот, произхождаща от осъществен деривативен придобивен способ – покупка през 1986 г. срещу заплащане на цена. Твърди се, че въпреки отмяната на отчуждаването, спорният имот не е станал общинска собственост по силата на решението за отмяна и не е налице хипотезата на чл. 5, ал. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, тъй като имотът не е бил отстъпен като обезщетение.
Фактическата обстановка по делото е безспорна.становено е, че със заповед № 810/84 г. на председателя на ИК на ОбНС гр. Б. имотът по исковата молба е определен като обезщетение за отчуждената със заповед № 494/83 г. от Л. В. идеална част от недвижим имот, оценена на 3 845 лева. Ищците се снабдили с нотариален акт № 143 от 10.03.1986 г. за собственост на недвижим имот, даден като обезщетение за мероприятие по ЗТСУ /отм./, в който е посочено, че цената от 18 485 лева е изплатена със собствени средства в размер на 6 485 лева и заем от 12 000 лева.
С решение № 5167/2000 г. по адм. д. № 1002/00 г. на Върховния административен съд на РБ, II-ро отд., отчуждаването е отменено. Въз основа на решението за отмяна е съставен акт за общинска собственост № от 16.11.2005 г.
Искът е отхвърлен по съображения, че ищците са станали собственици по силата на заповедта на органа по чл. 95 ЗТСУ /отм./, а не на основание покупко-продажба и затова с постановяване на решението за отмяна на отчуждаването собствеността е преминала в патримониума на общината по силата на закона – чл. 5, ал. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др.
Обжалваното решение е правилно. При постановяването му въззивният съд е анализирал всички относими за спора факти и доказателства и е формирал обосновани фактически и правни изводи, а материалният закон е приложен правилно.
Обосновано на данните по делото и закона съдът е приел, че н. а. № 143/86 г., издаден на основание чл. 134, ал. 4 ЗТСУ /отм./, не материализира две насрещни волеизявления, насочени към постигане на съгласие за покупко-продажба. Напротив, в него изрично е отбелязано, че апартаментът е получен като обезщетение срещу отчужден недвижим имот. Договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен в изискуемата от закона форма и съдържащ предписаното от закона съдържание, ищците не са представили.
За да изясни правните последици от обезщетяването на собствениците на недвижими имоти, отчуждени за обществени мероприятия при действието на ЗТСУ /отм./, въззивният съд правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 103 ЗТСУ /отм./. Тя предвижда, че предишният собственик, чийто имот е отчужден, придобива собствеността на имота, отстъпен като обезщетение, по силата на самата заповед на органа по чл. 95 ЗТСУ /отм./, при условие, че е изплатил разликата, която евентуално дължи между стойността на отчуждения имот и стойността на отстъпения имот. В съдебната практика е изяснено, че това условие не е отлагателно, т. е. собствеността не преминава при изплащането на разликата. За плащането на разликата е било възможно да се даде срок съгласно действуващите тогава разпоредби за кредитиране на жилищното строителство. В този случай вземането на инвеститора се обезпечава със законна ипотека върху отстъпения имот. Така е сторено и в разглеждания случай, видно от представената молба от ДСК гр. Б. и отбелязването в самия нотариален акт от 1986 г. От друга страна, според чл. 259, ал. 1, изр. 2 и 3 ППЗТСУ /отм./ разликата в стойностите на двата имота в полза на инвеститора е трябвало да бъде доплатена от собственика, като е могло да се използват и средства от жилищностроителен заем. Ако това не бъде сторено, органът по чл. 95 ЗТСУ /отм./ е издавал нова заповед, с която на правоимащия се е отреждал нов имот с по-малка стойност или е бил обезщетяван в брой.
А. на тази уредба показва, че заплащането от ищците на разликата между стойностите на отстъпения в обезщетение и на отчуждения имоти не трансформира определеното със заповед № 810/84 г. обезщетение от имотно в парично. То не е и основание да се приеме, че отстъпеният имот е придобит от тях по покупко-продажба, включително и от ищеца Ч. В. – съпруг на собственицата на идеална част от отчуждения имот ищца Л. В. Вписването му в констативния нотариален акт не създава в негова полза наличие на заявения придобивен способ. Затова с отмяната на отчуждаването е настъпило по силата на закона разместване на собствеността и полученото в обезщетение жилище е върнато в патримониума на общината.
Касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а обжалваното решение съгласно чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./ следва да се остави в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 116 от 05.11.2007 г. по в. гр. д. № 253/07 г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: