3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 130
С., 02,03,2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 28 февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 718 /2010 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
С решение № 392/7.04.2010 г. по гр.д. № 1067/2009 г. на П. АС се: 1.Оставя в сила решение № 384/2.10.2008 г. по т.д. № 46/2008 г. на П. ОС в частта, с която е уважен иска по чл.646,ал.2,т.1 ТЗ на Е. АД-С. срещу К. инвест ЕООД в н.-П. и ЕТ Б. 1001-Р.Д. – С., като признава за недействителни извършените от К. инвест ЕООД в н. три плащания на ЕТ общо за 4 771.52 лв., 2.Обезсилва решение № 250/16.06.2009 г. по същото дело, с което ЕТ е осъден да заплати на К. инвест ЕООД в н. сумата 4 771.68 лв., ведно със законната лихва, след което се оставя без разглеждане този иск и прекратява делото в тази му част.
Следва да се има предвид, че недействителността е общото понятие за нищожност и унищожаемост. Нищожността по чл.646 ТЗ е специален вид относителна недействителност.
Против решението са подали касационни жалби две от страните. Е. АД го обжалва в частта, с която се оставя без разглеждане осъдителния му иск срещу ЕТ. ЕТ го обжалва в частта, с която се потвърждава първоинстанционното решение относно недействителността на процесните плащания след началната дата на неплатежоспособността. Е. АД е подало отговор по касационната жалба на ЕТ, че не са налице основанията по чл.281,т.3 ГПК, както и изложение, че не са налице предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, като претендира за разноски.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
1. В изложението на Е. АД се твърди, че по въпросите: Легитимирани ли са кредиторите на несъстоятелността да водят други искове за попълване масата на несъстоятелността освен тези по чл.646 и 647 ТЗ? и Синдикът ли е единственият легитимиран да води осъдителни искове за събиране вземанията на несъстоятелния длъжник?, били налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК.
Твърдяното решаване в противоречие с практиката на ВКС и едновременно с това-решаване противоречиво от съдилищата, не е налице.
Искът по чл.55,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.134,ал.1 ЗЗД за връщане на даденото, който е предявен от кредитор по несъстоятелността, а не от длъжникът, е недопустим. Недопустимостта на първоинстанционния съдебен акт в посочената част произтича от обстоятелството, че ищецът не е активно легитимиран да предяви иска за заплащане на процесната главница. Касаторът няма качеството на процесуален субституент-чл.26 ГПК, тъй като не предявява от свое име чуждо право, а признато му от закона самостоятелно право. Субективното право да предяви осъдителния иск принадлежи на страната по сделката К. инвест ЕООД в н., от чийто патримониум е излязла сумата, подлежаща на връшане. При така конституираните страни не е допустимо съединяването на установителния иск с осъдителен за връщане на даденото-заплащане на сумата, обект на разпореждане. По тези въпроси е налице задължителна практика на ВКС изразена в Р № 114/3.08.2009 г. по т.д. № 644/2008 г. на ІІ т.о., Р № 105/25.11.2009 г. по т.д. № 90/2009 г. на І т.о., Р по т.д. № 536/2009 г. на І т.о., Р № 68/30.06.2010 г. по т.д. № 933/2009 г. на І т.о., Р № 136/2.12.2010 г. по т.д. № 242/2010 г. на І т.о., Р № 248/17.01.2011 г. по т.д. № 224/2010 г. на ІІ т.о. и др., които са постановени по новия ГПК. При тази последователна задължителна практика на ВКС не е налице и твърдяната от този жалбоподател предпоставка по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, защото практиката била създадена от неточно тълкуване на закона.
2. В изложението на ЕТ се твърди, че двата поставени от него въпроси са решени в противоречие с ТЗ.
Доводите за неправилност са относими към основанията за касиране на съдебния акт по смисъла на чл.281,т.3 във вр. с чл. 293,ал.2 ГПК, но нямат нищо общо с основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 във вр. с чл.288 ГПК. Правилността на фактическите и правни изводи на въззивния съд не е предмет на преценка в производството по допускане на касационното разглеждане на делото.
Независимо от горното, във връзка с твърдението на този жалбоподател, че увреждането на масата на несъстоятелността е елемент от фактическия състав на всички норми от чл.643-649 ТЗ, следва да се има предвид следното: С Р № 114/3.08.2009 г. по т.д. № 644/2008 г., Р по т.д. № 536/2009 г. на І т.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК, е прието, че за уважаване на отменителния иск по чл.646,ал.2,т.1 ТЗ не е предпоставка намаляване на съществуващата към момента на извършване на плащането маса на несъстоятелността.
Законодателят е приел с разпоредбата на чл.646,ал.2,т.1 ТЗ, че всяко изпълнение на парично задължение след началната дата на неплатежоспособността до откриване на производството по несъстоятелност, уврежда кредиторите на несъстоятелността, след като е извършено доброволно от длъжника-арг.чл.646,ал.3 ТЗ, и го обявява за нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността.
По изложените съображения, жалбите не попадат в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допускат до разглеждане по същество със законните последици по чл.78,ал.3 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 392/7.04.2010 г. по гр.д. № 1067/2009 г. на П. АС.
Осъжда ЕТ Б. 1001-Р. Д. – С. да заплати на Е. АД-С., бул И. шосе № 16, сумата 800 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: