О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
София, 14.03.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 24.01.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №2816/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№101955/29.07.2016г.,подадена от С. И. Г.,Г. И. Ч. и В. Н. Ч.,чрез пълномощника им адвокат К. С.,против решение №5355/27.06.2016г. на Софийски градски съд,ГО,ІІ-Г въззивен състав,постановено по в.гр.д.№1370/2006г. по описа на същия съд,с което се :
-обезсилва Решение от 17.05.2005г. по гр.д.№7294/2003г. по описа на СРС,41 състав,в частта,в която са отхвърлени предявените от П. С. Ч.,С. Г. Ч. и А. С. Ч. срещу [фирма] и [фирма],искове с правно основание член 108 ЗС.
-оставя в сила Решение от 17.05.2005г.,постановено по гр.д.№7294/2003г. по описа на СРС,41 състав,с което са отхвърлени предявените от Р. Т. Р. и Н. С. Ч./конституирани по реда на чл.120 ГПК/отм/ на мястото на Ц. А. Ч./,М. А. Ч.,Г. А. Ч. и И. А. Ч./конституирани по реда на чл.120 ГПК/отм/ на мястото на А. С. Ч./,Н. С. Ч.,А. С. К.,А. В. Р.,М. С. В. и Д. С. М./конституирани по реда на чл.120 ГПК/отм/ на мястото на С. С. Р./,В. Н. Ч.,С. И. Ч.,Г. И. Ч.,С. Г. Ч.,М. Г. Т.,И. Й. Л.,Н. Т. Т. и К. Т. Т./на мястото на В. Р. Т./,Т. С. Т. и Б. Р. Т. срещу „П.”,О.,С. и [фирма],С.,искове с правно основание член 108 ЗС,за признаване за установено,че ищците са собствени.и на общо 4/5 идеални части от празно дворно място с площ 1060 кв-м,находящо се в [населено място],кв.Б.,район”В.”,съставляващо имот пл.№1666 в кв.3 по регулационния план на [населено място],местн.”М. л.-з.”,одобрени с посочените в решението заповеди от 1995г.,1999г. и 2000 година и при описаните граници в същото,както и от празно дворно място,находящо се в [населено място],кв.Б.,район В.,местн.”М. л.-з.”,с площ по графични данни от 1200 кв.м,с неуредени сметки по регулация за 210 кв.м при описани в решението граници и за осъждане на ответниците да предадат владението на посочените 4/5 идеални части от описаните имоти.
-като решението е постановено при участието на О. И. Ч.,А. В. М.,К. И. Ч.,К. М. Л.,Т. Й. Л.,А. Т. Л.,С. Т. Л.,К. Т. Л.,П. Т. Л.,М. Г. Х.,И. Г. Й.,М. Д. Ч.,Г. И. С.,С. А. Т.,А. Т. М.,В. В. М.,Т. В. М. и М. В. Г.-подпомагащи страни на ответника [фирма].
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,незаконосъобразно и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба [фирма],С.,чрез пълномощника си адвокат К. Л.,в депозирания по делото писмен отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и моли същото за не се допуска,а по същество-счита жалбата за неоснователна.
Постъпила е и касационна жалба вх.№103010/03.08.2016г.,подадена от В. Б. Т.,Г. М. Т.,И. Й. Л.,А. В. Р.,Д. С. М.,М. С. В.,А. С. К.,Н. С. Ч.,М. А. Ч.,И. А. Ч.,Г. А. Ч.,Н. Т. Т. и К. Т. Т.,чрез пълномощника им адвокат М. С. К.,против горепосоченото въззивно решение,в частта му,с която е оставено в сила решение от 17.05.2005т. на СРС,41 състав,постановено по гр.д.№7294/2003г. по описа на същия съд.
В касационната жалба се излагат оплаквания,че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно,незаконосъобразно и необосновано,като се иска неговата отмяна в тази му част.
Ответникът по касационната жалба [фирма],С.,чрез пълномощника си адвокат К. Л.,в писмения отговор на жалбата моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част,тъй като не са налице основанията за това,а по същество-счита жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че с решение №5782 от 20.08.1998г. на ПК-район” В.” по преписка вх.№2302/30.01.1992г.,по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ,на наследниците на И. Г. Ч.,С. Б. Ч.,М. Т. Г. и Г. С. Ч.-наследодатели на ищците по делото, и на наследниците на И. Х. Ч.-наследодател на конституираните по делото подпомагащи страни на ответника [фирма],било възстановено правото на собственост в стари реални граници на ливада с площ от 2,238 дка,находяща се в землището на [населено място],местн.”Б. л.”,имот с пл.№2,кв.285В,к.л.494 по КП от 1956г.,като правото на собственост е установено с делбен протокол от 1943г.,а съгласно представената скица №СТ-94-Г/20.02.2002г. на отдел ТСУ,район „В.”,така описаният имот е идентичен с процесните имоти –пл.№1666 с площ от 1060кв.м и имот пл.№1690 с площ от 1280 кв.м от кв.3,м.”М. л.-з.”,което решение било отменено впоследствие с протоколно решение №325/13.12.1999г. на ПК,с мотива,че парцел ХІV-110 по плана от 1934г. е идентичен с парцел ІІІ-731 по плана на [населено място],одобрен 1995г. за посочената местност,който е възложен в дял на И. Х. Ч.-с установено право на собственост-делбен протокол от 24.03.1943г.,дял І,като правото на собственост е възстановено в стари,реални граници на наследниците на И. Х. Ч.-с Решение №5814/23.04.1999г.-ливада с площ от 1060 дка.Съдът е посочил,че това протоколно решение от 13.12.1999г. на ПК е било отменено с решение от 15.10.2001г. по адм.д.№25/2001г. на СГС,ІІІ-В с-в,но междувременно въз основа на така постановеното решение №5814/23.04.1999г. на ПК”В.”-наследниците на И. Х. Ч. се снабдили с констативен нотариален акт за собственост №21/2000г.-за имот от.1060 кв.м,съставляващ пл.№1666 в кв.3 по РП на местн.”М. л.-з.”,а по същата преписка с Решение №5849/22.03.2000г. на ПК на наследниците на И. Х. Ч. е било възстановено правото на собственост в стари реални граници на ливада с площ от 1,178 дка,с строителните граници на [населено място],местн.”Б. л.”,част от имот с пл.№2,кв.285В,к.л.494 по КП от 1956г,който представлява част от парцел ІІІ 731,кв.3 по ЗРП на[жк],въз основа на което решение е съставен нотариален акт за собственост върху недвижим имот ,придобит по ЗСПЗЗ и наследство №22/2000г.,като с договор за продажба от 29.12.2000г.,обективиран с нот.ак. №86/2000г. наследниците на И. Х. Ч./трети лица помагачи на ответното дружество/ продали на ответника [фирма] ,тези техни съсобствени имоти,реституирани по реда на ЗСПЗЗ на наследодателя им.Според изложеното в исковата молба,ищците твърдят,че са собственици на 4/5 идеални части от процесните недвижими имот,като извеждат своето право от това,че са законни наследници на С. Б. Ч.,И. Г. Ч.,Г. С. Ч. и М. В. Ч.,които заедно с И. Х. Ч. притежавали процесната ливада от 2,238,реституирана по реда на ЗСПЗЗ с горепосоченото решение на ПК от 1998г.,като при осъществения косвен съдебен контрол на същото,съдът е взел предвид,че видно от записка за вписване от 05.12.1945г. с №79,т.14 на Софийски областен съд на Договор за доброволна делба,сключен на 24.03.1943г.,при извършената делба на И. Х. Ч. в дял е отреден парцел ХІV-110 от делената ливада в местн.”Б. л.”,който имот според данните по заключението на съдебно-техническата експертиза,неоспорена от страните,е идентичен с процесния имот –ПИ №1666,а другия описан ПИ №1690 е извън имотите,предмет на делбата.След анализ на доказателствата по делото,въззивният съд е приел,че не са били налице предпоставки за постановяване на реституционното решение от 20.08.1998г.,с което да се възстанови правото на собственост върху процесните имоти на наследодателите на ищците,тъй като към момента на отнемането,частта от ливадата,за която е бил отреден парцел ХІV-110,в който се съдържа имот пл.№1666 не е била съсобствена между наследодателите на ищците и наследодателя на третите лица-И. Х. Ч..По отношение на исковете,предявени от П. С. Ч. и С. Г. Ч.,по които се е произнесъл първоинстанционния съд,въззивният съд е стигнал до извода,че в тази му част то следва да бъде обезсилено,тъй като в хода на въззивното производство се установява обстоятелството,че П. Ч. е починала преди предявяване на исковете,а исковата молба в частта,подадена от С. Ч. е върната от въззивния съд,както и в частта, в която съдът се е произнесъл по исковете от А. С. Ч.,доколкото е установено,че същият е починал преди устните състезания в първоинстанционното производство.
По жалбата с вх.№101955/29.07.2016г,депозирана чрез пълномощника на касаторите адвокат К. С.:
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено към касационната жалба,касаторите твърдят,че са налице основанията по член 280,ал.1,т.1 ,т.2 и т.3 ГПК/в редакцията до изм. с ДВ бр.86/27.10.2017г. във вр. с параграф 74 ПЗР ЗИД ГПК/,като в част от същото се формулират правни въпроси,които са напълно сходни по смисъла и съдържанието, и се отнасят до възможността на ответника по предявен ревандикационен иск,основан на земеделска реституция да оспорва легитимацията на ищците,че наследодателят не е бил собственик на земята,ако той не завява такива права към същия момент ,като си позовават на задължителна практика на ВКС.
Тези посочени от касаторите правни въпроси обаче се отнасят до различна хипотеза,свързани със защита на ответника,оспорващ правата на наследодателя на ищците,че последният не е бил собственик към момента на обобществяване на земята,освен ако самият той не заявява права към този момент.
В настоящия случай,видно от приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,ищците по предявения ревандикационен иск основават своята материалноправна легитимация,като извеждат своето право при фактически твърдения,че са законни наследници на С. Б. Ч.,И. Г. Ч.,Г. С. Ч. и М. В. Ч.,които заедно с И. Х. Ч.-поч.10.04.1952г. притежавали процесната ливада от 2,238 дка в землището на [населено място],като с решение №5782/20.08.1998г. на ПК”В.” им е било възстановено правното на собственост в стари реални граници върху тази земеделска земя,като праводателите на ответното дружество-третите лица по делото,в качеството им на наследници на И. Х. Ч.,който по твърденията на самите ищци в молбата им притежавал правото на собственост върху 1/5 идеална част от процесната ливада,са се снабдили незаконосъобразно с Решение №5814/23.04.1999г. и Решение №5849/22.03.2000г. на ПК”В.”, за възстановяване правото на собственост върху ливада от 1060 дка,представляваща част от имота,възстановен с решението на ПК от 1998г.,за който впоследствие се снабдили с констативен нотариален акт за собственост и го продали на ответното дружество [фирма].От друга страна ответникът [фирма],възразява срещу собствеността на наследодателя на ищците,като твърди,че на неговия праводател-наследниците на И. Х. Ч.,е възстановено правото на собственост върху процесния имот с посоченото Решение на ПК и по силата на тази реституция те са придобили собствеността и като такива са били изключителни собственици имота,предмет на покупко-продажбата между тях.Именно при наличието на тези фактически твърдения и правата,които страните извеждат съответно,свързани с настъпила реституция по реда на ЗСПЗЗ,която изисква съответно предвидената от закона административна процедура,довело до постановява на горепосочените решения на ПК,съдът е осъществил косвен съдебен контрол както за валидността ,така и за материалната законосъобразност на административния акт,в чието производство не е бил страна оспорващият ответник,като се е съобразил със задължителна практика на ВКС-ТР №6/2006г. ОСГК,ВКС.Ето защо, след като не е налице тази хипотеза,развита чрез поставените от касаторите въпроси в тази част от изложението му,неотносима е и посочената от тях съдебна практика на ВКС.
Във втората част от изложението си,касаторите твърдят,че съдът се е произнесъл по правен въпрос,а именно/ цитирам/:”Задължен ли е съдът да извърши косвен съдебен контрол в случай,че констатира наличието на две влезли в сила,но противоречащи си решения на поземлената комисия”,който е от съществено значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото-член 280,ал.1,т.3 ГПК,като се излагат доводи,че липсва задължителна практика на ВКС за това.
Преди всичко,при разрешаването на този въпрос,съдът е задължен да изследва и прецени всички доказателства,предпоставящи осъществяването на реституцията по реда,предвиден в ЗСПЗЗ, както във връзка с осъществяване на процедурата,предвидена по закона,така и по отношения на изискванията към крайния акт,завършващ реституционния процес-актовете на ПК,за което е налице достатъчно задължителна практика на ВКС.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не е налице хипотезата на член 280,ал.1т.3 ГПК,при която правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или с оглед осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството или обществените условия промени-т.4 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,каквито аргументи липсват в изложението на касаторите.
По жалба вх.№ 103010/03.08.2016г.,подадена чрез пълномощника на касаторите адвокат М. С. К.:
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват,че са налице предпоставките на член 280,ал.1,т.1 ГПК,по въпроса за задължението на съда за постановяване изричен установителен диспозитив,с който да признае,респ. да отхвърли принадлежността на правото на собственост на ищците по отношение на процесните недвижим имоти,в противоречие с Тълкувателно решение №4/2014г. на ОСГТК на ВКС.
Формулираният от касаторите правен въпрос е неотносим към приетото с обжалваното въззивно решение,тъй като предявеният ревандикационен иск е отхвърлен,като е отречено претендираното право на собственост,предмет на заявената от ищците претенция,поради което не са налице хипотезите, предвидени в горепосоченото тълкувателно решение на ВКС-т.е. тази задължителна съдебна практика е неотносима в настоящия случай.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №5355/27.06.2016г. на Софийски градски съд,го,ІІ-г въззивен състав,постановено по в.гр.д.№1370/2006г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: