О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
Гр. София, 22.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 5.02.18 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3225/17 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на А. С., А. Г., Р. Р. и Д. Р. срещу въззивното решение на Апелативен съд В. по гр.д. №128/17 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен искът на касаторите, като наследници на първоначалната ищца Ц. Д., по чл.87, ал.3 ЗЗД – за разваляне на сключения от нея и ответницата Т. Г. с нот. акт №121/18.12.15 г. договор за прехвърляне на правото на собственост върху описания по делото и в решението недвижим имот в [населено място] срещу задължение за гледане и издръжка. С договора приобретателката Г. се е задължила да осигури на прехвърлителката Д. до края на живота й храна, лекарства, грижи при болест и старост, нормален и спокоен живот, какъвто е водила досега.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторите се позовават на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намират, че въззивното решение противоречи на сочената практика на ВКС- решение по чл.290 ГПК, по правния въпрос от предмета на спора: Какво е правното значение на забавата на кредитора по задължението за полагане на грижи/ неоказване на съдействие и създаване на пречки/, какви са правните последици от тази забава и по-специално води ли тя до обективна невъзможност за изпълнение, както и за възможността за освобождаване от отговорност на осн. чл.81, ал.1 ЗЗД на длъжника по алеаторен договор, ако трето лице създава пречки за изпълнение на задълженията му.
Соченото основание за допускане на обжалването не се установява: За да отхвърли иска, въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния, че ответницата Г. е изпаднала в обективна невъзможност да изпълнява задължението за гледане и издръжка в натура. Патронът на входната врата на апартамента на ищцата бил сменен от трето за договора лице – сега касатор А. С., и приобретателката по договора нямала достъп до жилището. Прехвърлителката била болна, трудноподвижна, изцяло зависима от действията на настанилата се при нея А. С. и не можела да подсигури на ответницата достъп до себе си и жилището с цел изпълнение на договора. Същевременно от данните по делото се установява, че страните по договора били в дългогодишни близки приятелски отношения. Ответницата веднага заменила дължимата натурална престация с парична, като за периода от 6.01. до 1.06.16 г. превеждала ежемесечно по 200 лв. на прехвърлителката, която починала на 10.07.16 г. Еднократно през този период била преведена и сума от 1000 лв., с касов бон от 19.02.16 г. При невъзможност за изпълнение на задължението за издръжка и гледане в натура, то се погасява на осн. чл.81, ал.1 ЗЗД, тъй като невъзможността за изпълнение се дължи на причина, която не може да се вмени във вина на приобретателя и сключеният договор не може да бъде развален поради неизпълнение от страна на последния.
К. намират, че тези изводи на въззивния съд са в противоречие с цитираното от съдилищата – инстанции по същество, р. по гр.д. №6828/14 г. на четвърто г.о. на ВКС. Там във връзка с поставения от касаторите въпрос е прието , че неприемането съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява, според обстоятелствата – в натура или в пари. Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация. Нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация на задължението за издръжка. Задължението за полагане на грижи може да бъде изпълнявано само в натура и затова, ако кредиторът е в забава, то се погасява поради невъзможност, за която длъжникът не отговаря, т.е. ако кредиторът „неоправдано“ (по своя вина) не приема изпълнение или не оказва необходимото съдействие. Що се отнася до създаването на пречки за изпълнението на задължението за полагане на грижи от трето лице, кредиторът не изпада в забава, ако третото лице пречи на длъжника за изпълни. В такъв в случай длъжникът е в забава, но може да иска обезщетение от третото лице. Кредиторът обаче изпада в забава, ако третото лице му пречи да окаже необходимото съдействие. В такъв случай кредиторът изпада в забава, длъжникът се освобождава от задължението за времето на неоказване на съдействието, а неудовлетвореният кредитор може да иска обезщетение от третото лице.
В случая длъжницата по договора, след като е била лишена от достъп до кредиторката, е продължила изпълнението в пари, както е посочено в цитираното решение на ВКС. Ответницата не се е позовала на забава на кредитора, а на създадена от така стеклите се обстоятелства – действията на третото лице, но и лошото здраве и неподвижността на прехвърлителката, обективна невъзможност за изпълнение на договора в натура. В цитираното по –горе р. по гр.д. №6828/14 г. решение на четвърто г.о. на ВКС, както и в цитираното от първоинстанционния съд р. по гр.д. №1313/09 г. на четвърто г.о. на ВКС е посочено, че кредиторът изпада в забава само при неоправдано неприемане или несъдействие за изпълнение на договора в натура. Затова, според ВКС, съответно приложими са указанията на ТР №96/66 г. ОСГК, които при данните по делото, обуславят същия краен извод за неоснователност на иска.
В ТР №96/66 г. е посочено, че изключението от правилото договорът за издръжка и гледане да се изпълнява в натура се налага само тогава, когато кредиторът по обективни причини не може да даде необходимото съдействие за изпълнението на задължението в натура. В такъв случай следва да се счете, че кредиторът има право да иска / и да получи, както е в случая/ изпълнението на задължението да стане в паричния му еквивалент, докато тази причина съществува, защото липсата на такава възможност не води до отпадане на самото задължение (чл. 97 ЗЗД), и такава следва да се счете, че е волята на страните, съдържаща се имплицитно в поетите по договора задължения. При една такава обстановка, когато и двете страни са в невъзможност да съдействат за изпълнение, респ. да изпълняват договора в натура, не би могло да се очаква друго освен изпълнението на поетото задължение за даване на издръжка в натура чрез заплащане на паричния му еквивалент.
Поради изложеното не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд В. по гр.д. №128/17 г. от 11.05.17 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: