О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1318
София, 19.11.2015г.
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Светла бояджиева
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №5252/2015г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 28.07.2015г. по гр.д.№170/2015г., с което АС Бургас е уважил частично иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД.
Жалбоподателят – Й. Л. Я., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението в частта му, с която са отхвърлени предявените от него искове е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационно обжалване.
Жалбоподателят Прокуратурата на РБ, чрез процесуалния си предствител поддържа, че с решението в частта му, с която са уважени предявените искове, е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са разрешавани противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд нe следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на Й. Л. сумата от 20000 лв. , представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване и сумата от от 1696 лв имуществени вреди от същото преследване, ведно с лихви за забава, считано от 13.06.2012г. до окончателното плащане на сумите, като исковете са отхвълени до пълните им размери. Решението в частта, с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди от незаконно наказателно преследване, не е обжалвано и е влязло в сила.
Установено е по делото, че с Постановление на ОП Сливен от 22.01.2010 год. е образувано досъдебно производство за престъпление по чл.282, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26 НК. Със същото постановление на ОП е отделено от досъдебно производство за материали касаещи деяние извършено през м.май 2005 год. квалифицирано по чл.283 от НК. С Постановление от 12.04.2010 са били повдигнати обвинения на Й. Л. , едно от които за престъпление по чл.283 от НК, а именно за това, че през май 2005 година в [населено място], в качеството ски на длъжностно лице – Кмет използвал служебното си положение, като въздействал на трето лице за да набави за Общински футболен клуб „Сливен 2000″ противозаконна облага в размер на 5000 лв. и е бил привлечен в качеството на обвиняем и спрямо него е взета мярка за неотклонение „подписка“, която не е променена до приключването на наказателното производство. С Постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение от 24.11.2010 год. Й. Л. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.304б, ал.1 НК, за това че през м. март 2005 год. в [населено място] дар за ФК „Сливен 2000″, сумата от 5000 лева, която не му се следва, за да упражни влияние при вземане решение от длъжностно лице в системата на И. агенция по горите, във връзка със службата му относно отчуждаване земя от горски фонд, за изграждане на „довеждащ водопровод за водоснабдяване на Селищно образувание „К..“, в землището на [населено място], както и за престъпление по чл.210, ал.1, т.3, предл.1, вр. чл.209, ал.1 НК, за това че в качеството си на длъжностно лице, с цел да набави имотна облага за О. „Сливен 2000″ възбудил и поддържал заблуждение у И. К. и с това му причинил имотна вреда в размер на 5000 лв. Установено е, че на същата дата 24.11.2010 година е проведен и единствения разпит, в качеството му на обвиняем по така образуваното срещу въззивника жалбоподател досъдебно производство за посочените престъпления. По внесения в Сл. ОС обвинителен акт е образувано нохд №610/2010 год. по описа на Сл. ОС, производството по което е било прекратено, поради отвод на всички съдии от този съд и с определение №154 от 29.12.2010 год. по ч.н.д. №721/2010 год. на ВКС, І н.о. НК, на осн. чл.43, т.3 от НПК, нохд №610/2010 год. по описа на Сл. ОС е изпратено за разглеждане на Окръжен съд – Стара Загора, където е образувано нохд №12/2011 год., при разглеждането на което са проведени две открити съдебни заседания, на които е присъствал подсъдимия. Установено е също така, че с присъда № 118/23.03.2011 год., постановена по нххд №12/2011 год. по описа на Окръжен съд Стара Загора Й. Л. и с с решение №102 от 21.07.2011 год. АС Пловдив е потвърдил същата.
Установено е също , че по искане внесено от ОП [населено място], с определение №34 от 21.04.2010 год., Й. Л. , в качеството му на обвиняем по досъдебно производство е отстранен от заеманата от него длъжност „Кмет“ и с определение №125 от 29.06.2010 год., АС Бургас е отменил определението и го е възстановил на заеманата от него длъжност .
Съдът е констатирал, че от образуването на досъдебното производство през 2010 год. и привличането на Л. в качеството на обвиняем по първото обвинение по чл.304б НК и до влизане в сила на оправдателната присъда на 12.06.2012 год. е изминал период от две години и три месеца.
Съдът е изложил съображения за това, че безщетението за неимуществени вреди, съгл. чл.52 ЗЗД, се определя от съда по справедливост, като при определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятно отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице. При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът е отчел факта, че Л. се е притеснявал от водените срещу него дела, а не само от конкретното наказателно производство, както и, че те му пречат да си върши работата като кмет, като част от служителите в [община] след образуване на наказателните производства са загубили доверие в него, взел е предвид вида и тежестта на обвинението–които в случая са за две престъпления по чл.304б от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до шест години или глоба до пет хиляди лева и по чл.210, ал.1,т.3, предл.1, вр. чл.209, ал.1 НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до осем години, за които макар и тежки по смисъла на НК, продължителността на воденото срещу въззивника ищец наказателно производство, каква мярка за неотклонение е била приложена- „подписка“, както и злепоставянето му пред приятели, служители в [община], което е довело и до уронване на авторитета и доброто му име в обществото. Съдът е счел, че обезщетение в размер на 20 000 лева ще справедливо в конкретния случай.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателя Й. Л., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за критериите, от значение при приложение припципа на справедливост съгласно чл.52 ЗЗД, за значението на медийната разгласа при определяне на обезщетение за вреди от незаконно наказателно преследване, както и следва ли изрично да се доказват вреди от незаконно повдигнато обвинение или са ноторно известни. Поддържа основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Представя решение от 13.02.2012г. по гр.д.№637/2011г., ІІІ г.о., решение от 27.01.2014г. по гр.д. №3246/2013г. ІV г.о., решение от 13.04.2011г. по гр.д. №951/2010г., ІІІ г.о. и решение от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г., ІІІ г.о. на ВКС, с които са присъдени по-високи по размер обезщетения за вреди по чл.2 ЗОДОВ.
В изложение по чл.284, ал.3 Прокуратурата на РБ поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото в съвкупност, за критериите които следва да се имат предвид при определяне на обезщетение по чл.52 ЗЗД и за точното приложение на раподредбата на чл.5, ал.2 ЗОДОВ.
Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Позовава се на т.2 от ППВС№4/1968г., т.3 и 11 ТР№3/2004г., т.19 от ТР№1/2001г. ОСГК на ВКС ОСГК на ВКС и представя решения на състави на ВКС, в които са определени по-малки по размер обезщетения за вреди от чл.2 ЗОДОВ.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателите въпроси на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл в решението си по всички въпроси от значение за спора касаещи преценката за “справедливото” обезщетяване на неимуществените вреди, в съответствие с практиката на ВКС, включително и в посочените от жалбоподателите решения. В трайната практика на ВКС, се приема, че справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. В съответствие именно с трайната практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение и за претърпените от ищцата неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най пълна степен за вредите от незаконните действия на правозащитните органи. Отчетено е, че са претърпени вреди от разгласяване на обвинението , преценен е злепоставящият характер на конкретното обвинение и на провежданите спрямо ищеца процесуално-следствени действия. Отчетено е, че вреди същият е търпял и от други повдигнати обвинения. В този смисъл е и даденото разрешение в задължителната практика на ВКС / по смисъла на т.2 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС/ в решение от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г., решение от 09.06.2010г. по гр.д.№1091/2009г. на ВКС и решение от 20.12.2010г. по гр.д.№1889/2009г. на ВКС.
В съответствие с практиката на ВКС съдът е дал отговор и на въпроса за задлжението на съда да изложи собствени мотиви, като обсъди всички доказателства по делото. В трайната и задължителна съдебна практника на ВКС, обективирана в т. 19 на TP № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК задължителни за съдилищата в страната решения: от 22.04.2010 год., по гр.д.№ 1413/ 2009 год. на IV-то г.о., от 24.03.2010 год., по гр.д.№ 47/2009 год., от 12.10.2010 год., по гр. д. № 1246/2009 год. на IV-то г.о. и от 08.11.2011 год., по т. д.№ 823/2010 год. на II т.о. и др., касационната инстанция е подържала, че въззивният съд, като съд по същество на спора, следва да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първоинстанционния съд доказателствен материал и по свое вътрешно убеждение, съобразно разпоредбите на процесуалния закон да изгради свои самостоятелни фактически и правни изводи. В съответствие с тази практика в случая съдът е анализирал събраните по делото доказателства и е уважил частично предявените искове.
С оглед изложениет съображения настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното обжалване по жалбите на Й. Л. и Прокуратура на РБ.
ВКС, състав на четвърто г.о. намира, че страните с оглед изхода на спора по двете жалби не си дължат заплащане на разноски.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.07.2015г. по гр.д.№170/2015г. на АС Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: