О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 490
София 26.06.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 2607 по описа за 2014 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба,подадена от Л. Н. Е. чрез пълномощник адв.М. А. против определение № 1291 от 15.10.13г.,постановено по ч.гр.дело № 1053/13г.на Плевенския окръжен съд.С него е потвърдено разпореждане,обективирано в заповед № 1114 от 15.04.13г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.дело № 1923/13г.на Плевенския районен съд,допълнена с определение № 2293 от 21.05.13г.по същото дело.
В приложеното към жалбата изложение се сочи,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по посочени в него материалноправни въпроси.Приложени са определения на ВКС, ТК, постановени по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
В отговор ответникът по частната жалба [фирма] [населено място] счита,че обжалваният акт не подлежи на касационен контрол,тъй като не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК.
С определение № 344 от 9.05.14г.на състав на ІV г.о.на ВКС производството по делото е спряно на основание чл.292 ГПК до приемане на тълкувателно решение по ТД № 4/2013.на ОСГТК на ВКС.
Поради приемане на тълкувателно решение № 4/2013г.на ОСГТК на ВКС производството следва да бъде възобновено.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. като прецени данните по делото,намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса,но е процесуално недопустима поради следното:
Обжалваното въззивно определение не подлежи на обжалване с частна касационна жалба съгласно ТР № 4/2013г.на ОСГТК на ВКС.В т.8 е прието,че въззивните определения,постановени в заповедното производство,не подлежат на касационно обжалване. В случая въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу разпореждане,обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК,като е потвърдил същото.Правилността на първоинстанционното определение е проверена от въззивния съд и с това е изчерпан редът за обжалване.Определението на въззивния съд е окончателно и с него е приключило двуинстанционното съдебно производство.
По изложените съображения частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по ч.гр.дело № 2607/14г.по описа на Четвърто г.о.на ВКС.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Л. Н. Е. частна касационна жалба против определение № 1291 от 15.10.13г.,постановено по в.ч.гр.дело № 1053/13г.на Плевенския окръжен съд.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.