О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 132
гр. София, 12.03.2019 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3949 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 240 от 15.06.2018 год. по гр. д. № 365/2018 год. Пазарджишкият окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 14.02.2018 год. по гр. д. № 2676/2016 год. на Пазарджишкия районен съд и вместо това извършил делбата на земеделските имоти чрез разпределението им в дялове между съделителите, както следва:
В общ дял на С. Б. В. и В. А. В. при права в същия 1/4 ид.ч. личен дял за първия и 3/4 ид. ч. в режим на съпружеска имуществена общност за двамата, са поставени следните делбени имоти: 1. Поземлен имот № * с площ 2.004 дка, в. м. „У. г.”, 2. Поземлен имот № * с площ 3.993 дка, м. „М.”, 3. Поземлен имот № * с площ 2.058 дка, м. „У. г.”, 4. Поземлен имот № * с площ 2.005 дка, м. „У. г.”, 5. Поземлен имот № * с площ 3.601 дка, м. „У. к.” и 6. Поземлен имот № * с площ 2.997 дка, м. „А.”, всички представляващи ниви, пета категория, на обща стойност 14 993 лв.
В общ дял на Й. В. В. и Б. Й. В., в режим на съпружеска имуществена общност са поставени следните делбени имоти: 1. Поземлен имот № * с площ 4.992 дка, м. „А. п.”, 2. Поземлен имот № * с площ 1.998 дка, м. „С. л.”, 3. Поземлен имот № * с площ 5.201 дка, м. „А. п.” и 4. Поземлен имот № * с площ 1.177 дка, м. „У. г.” , всички представляващи ниви, пета категория.
В дял на Й. В. В. е поставен поземлен имот № * с площ 3.005 дка, м. „С. л.”, нива, пета категория, като е постановено и съответното уравняване от С. и В. В. на дяловете на Й. В. и общия дял със съпругата му Б. В. със сумите, съответно 10.71 лв. на първия и 117.79 лв. на двамата общо. Постановено е и Й. В. да плати на съпругата си 113.79 лв. за уравнение дела.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба в срок от Й. В. В. и Б. Й. В., чрез пълномощника им адв. М. П. от АК-П., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направените изводи относно избрания вариант на разпределение на делбените имоти. Считат, че разменяйки дяловете между съделителите в сравнение с извършеното от първоинстанционния съд разпределение, при противоречиви съображения относно сключените арендни договори с предмет част от делбените имоти, въззивният съд е постановил несправедливо решение, чиято отмяна искат, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или делбата се извърши с поставянето в дял на касаторите посочените в жалбата имоти /пл. № № *, *, * и *, както и в самостоятелен дял имот пл. № */.
В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите се позовават на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обосновавайки го с противоречие с разясненията в т. 2 на ТР № 1/2013 год. ОСГТК на ВКС по процесуалноправните въпроси, свързани със задължението на въззивния съд да даде указания на страните относно извършени подобрения в делбените имоти или за ползването на някои от тях, когато такива не са дадени от първоинстанционния съд при императивната уредба на закона, респ. допустимо ли е въззивният съд в тази хипотеза да приеме за недоказани тези факти. Формулиран е и въпрос относно задължението на въззивния съд да назначи служебно експертиза относно възможните варианти за разпределение на делбените имоти с оглед спазване принципа на чл. 69, ал. 2 ЗН. Произнасянето на въззивния съд относно разпределението на имотите в случая противоречи на горното тълкувателно решение, което приема, че за приложението на императивна материалноправна норма въззивният съд служебно събира доказателствата, дори и да не е въведено оплакване във въззивната жалба за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение или за необоснованост на фактическите изводи.
Релевират се и основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по материалноправни въпроси, свързани с критериите при разпределение на еднородни делбени имоти за осигуряване на минимални неудобства и избягване на прекомерно разместване на имуществени блага, поддържайки произнасянето на съда да е в противоречие с приетото в т. 5, б. „б” от ППВС № 7/73 год. по въпроса за сключените арендни договори. Въпреки, че приел последните да представляват такъв критерий при разпределението на делбените имоти, последното не е съобразено с него – част от отдадените от касаторите под аренда имоти попадат в дела на другата страна.
Следващият материалноправен въпрос в горната насока касае съобразяване стойността на дяловете с цел намаляване в минимална степен паричното уравнение, така както е прието в приложеното решение № 986 от 30.08.2010 год. по гр. д. № 2966/2008 год. на ВКС, ІV г. о.
По горните въпроси се поддържа и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и това по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение поради поставяне в дял на другата страна тези имоти, които са предмет на сключени от тях арендни договори, без да са представили доказателства за това обстоятелство, а относно определянето на дела на касаторите – при представени доказателства за сключени договори за аренда за част от делбените имоти е отказано поставянето на последните в техен дял при разпределението по чл. 353 ГПК. Следвайки аргументацията си относно отдаването на имоти под аренда, според касаторите въззивният съд е следвало да състави нови реални дялове, а не просто да размени при разпределението двата дяла по заключението на експертизата.
В представен писмен отговор ответниците С. Б. В. и В. А. В., чрез пълномощника им адв. Ив. Ц., оспорват наличието на поддържаните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, евентуално оспорват жалбата като неоснователна. Претендират присъждане на разноските съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
За да извърши съдебната делба на процесните 11 бр. земеделски имота в землището на [населено място], [община] между съделителите, въззивният съд отчел различните им дялове в съсобствеността и възможността делбените имоти да се обособят в отделни дялове съобразно правата им. Отчел е и искането на ответника Й. В., сега касатор, да му се определи самостоятелен реален дял, съответстващ на личния му дял по наследство, извън определянето на общ дял в режим на съпружеска имуществена общност със съделителката Б. В., като определил за него имот, чиято стойност е най-близо до правата му, попадащ в дела, определен за двамата съпрузи – дял ІІ по заключението на вещото лице. Съдът отчел, че в този дял попадат три от имотите, за които ответниците В. са сключили договори за аренда /а и тези имоти са сред претендираните и в касационната им жалба/, като паричното уравнение е в минимален размер при разлика между двата дяла от 257 лв.
Следователно, по приложения от съда способ за извършване на делбата чрез разпределение на делбените имоти няма спор между страните. Оплакванията на касаторите се свеждат до включването в дела им всички имоти, предмет на арендните им договори, а не само част от тях /три от пет/, като считат, че дяловете са неравнопоставени с оглед групиране на имотите в тях.
Извършвайки делбата по горния способ, въззивният съд е изложил съображения, които не могат да бъдат обсъждани по същество в настоящето производство, което има за предмет наличието на релевираните основания за допускане до касационно обжалване на решението. Настоящият състав счита, че такива не са налице.
Правният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК следва да е включен в предмета на делото и да е обусловил изхода на спора, съгласно разясненията в т. 1 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. По принцип всяка страна в производството има право да предявява своите искания и да сочи доказателства, което е допустимо и в делбеното производство с цел извършване на делбата при спазване на закона и зачитайки правата на страните. Обстоятелството, че по искане на настоящите касатори не е допусната допълнителна експертиза с поставяне на задача да се изработи друг вариант за разпределение на имотите в реални дялове, извън тези по приетата техническа експертиза, представлява оплакване за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, което не е било предмет при въззивно обжалване на решението му от тези съделители /сега касатори/. Поради това поставените процесуалноправни въпроси не могат да обосноват наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като произнасянето на въззивния съд е в рамките на регламентираното в разпоредбата на чл. 269 ГПК правомощие на въззивния съд по въпросите извън валидността и допустимостта на решението, по които същият е ограничен от посоченото в жалбата /подадена от другите съделители/. Извън това горните въпроси са и неотносими към предмета на делото, който не включва позоваване на страните на реално ползване на част от делбените имоти, респ. на направени в тях подобрения, с оглед разпределението им в съответния дял на ползващия ги, респ. извършилия тези подобрения съделител. Затова и поставените в тази връзка въпроси относно задължението на съда за указания към страните, респ. последиците от неизпълнението му представляват по същността си доводи за неправилност на изводите поради процесуални нарушения, които не могат да се обсъждат.
Съобразяването на решаващия съд с приетото по делото заключение за обособяване на делбените имоти в реални дялове представлява произнасяне по съществото на спора за извършване на делбата, при изложените в мотивите на решението съображения относно критериите за групиране на имотите, поради което и така поставени материалноправните въпроси обуславят разглеждането на спора. За да е налице обаче общото основание за допускане на касационно обжалване е необходимо съдът да се е произнесъл по правен въпрос, който да е от значение за изхода на делото, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства, както е разяснено в т. 1 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Поради това и настоящият състав счита, че поставените въпроси относно критериите за обособяване на имотите в отделните реални дялове не представляват такива по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост на извода на съда относно обособяване на дяловете.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като не се констатира в настоящето производство такъв порок на обжалваното решение, който с оглед неговата „очевидност”, т. е. особено тежък, квалифициран, да може да обоснове извод за наличието му, без да се налага анализ и излагане на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, на принципите на гражданския процес или необоснованост. Такава неправилност, която да произтича от допуснати от съда нарушения на приложима императивна материалноправна норма, довели до несъвместим със закона резултат – поради разрешение в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, нарушения на основните принципи на гражданския процес и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, не се констатира в настоящия етап на производството.
Извън горното, липсват и съображения за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК съгласно разясненията в т. 4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Цитирането на разпоредбата на закона не е основание за допускане на касационното обжалване, поради което и с оглед този изход на делото касаторите следва да заплатят на ответниците по касация направените в това производство разноски в размер на 400 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 240 от 15.06.2018 год. по гр. д. № 365/2018 год. на Пазарджишкия окръжен съд по подадената от Й. В. В. и Б. Й. В., чрез пълномощника им адв. М. П. от АК-П., касационна жалба против него.
Осъжда Й. В. В., ЕГН [ЕГН] и Б. Й. В., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [община], ул. 4, № 41 да заплатят общо на С. Б. В. и В. А. В. разноски в размер на 400 лв. /четиристотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: