4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1321
гр. София, 25.11.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 5568 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. К. Й. против решение № 236/23.05.2014 г., постановено по гр.д.№ 188/2014 г. от състав на Окръжен съд – Пазарджик.
Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД е основателен, като е отменил решението на районния съд, постановено в противен смисъл и е уважил предявения иск. Съдът е приел, че са налице предпоставките за уважаване на предявения иск – трайна нужда датираща поне от 2013г.,когато е издадено решението на ТЕЛК и установена 76% намалена работоспособност на ищеца вследствие на заболяване, което му пречи да реализира доходи над пенсионните му такива от 120,00 лв.месечно. Съдът е приел, че ищецът има нужда от издръжка, която е поискал от ответника, като последния не е оспорил обстоятелството, че е отказал да даде издръжка на ищеца. В. съд е приел, че отказът да предостави издръжка на дарителя е основание за отмяна на дарението само когато същият представлява проява на непризнателност,а такава не е налице когато поради липса на достатъчно средства, с даването на поисканата издръжка на дарителя, надарения би поставил себе си и лицата ,които е длъжен да издържа по закон в по-лошо положение от това ,в което се намира дарителя. Съдът е приел, че не е налице последната хипотеза, при която надарения би поставил себе си в по-неблагоприятно положение, като в тази насока е приел,че ответникът не е посочил по надлежния процесуален ред доказателства в подкрепа на твърденията си ,че не разполага със средства за задоволяване на собствената си издръжка и разчита на помощта на майка си.
Съдът е приел,че в процесния случай не е налице обективна невъзможност на надарения да подпомогне издръжката на дарителя, тъй като същият от дълги години живее в САЩ и предвид обществено икономическите условия в тази страна и факта ,че е зряла и работоспособна възраст ,без данни за здравословни проблеми или други пречки, е в състояние да реализира доходи ,от които да издържа себе си,а и част от тях да може да отдяла за да подпомага дарителя в ежемесечната му издръжка. В тази насока съдът е приел, че не са представени доказателства за това,че ответникът живее с майка си и за нейните реални възможности именно тя да го издържа в САЩ. Прието е също така, че ответникът притежава освен процесния имот предмет на дарението и друг жилищен имот в [населено място]-1/2 ид.ч.от дворно място с площ от 515 кв.м.и двуетажна масивна жилищна сграда от 50 кв.м. и тъй като същият не живее в България и не ползва имотите би могъл да реализира приходи от тях било то чрез продажба ,било чрез отдаването им под наем ,за да изпълни моралното си задължение да подпомогне дарителя в трудната ситуация ,в която е изпаднал. Представените доказателства пред първата инстанция относно доходите на ответника не са ценени от въззивния съд, тъй като същия е констатирал, че същите доказателства не са приети като доказателства от първоинстанционния съд, а липсва направено искане от страна на въззиваемия във въззивното производство за приемането им от въззивния съд, както и позоваване от негова страна на предпоставките на чл.266 ГПК, даващи процесуално право в тази насока на страната.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочи, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС по същите правни въпроси.
Сочат се правни въпроси, свързани със задължението на съда да основе своето решение, своите правни изводи въз основа на всички събрани по делото доказателства, като правния въпрос се поставя в контекста на твърдението на касатора, че е представил по делото доказателства, установяващи по несъмнен, според касатора, начин, липсата на средства за да дава издръжка на баща си. Съдът не е отрекъл своето задължение да основе своите изводи на събраните по делото доказателства, в т.ч. и тези, представени от ответника по делото, но е приел, че представените доказателства не са приети от първоинстанционния съд, т.е. не са приобщени към доказателствения материал по делото, а от друга страна във въззивното производство, въпреки съществуващата процесуална възможност за това /чл.266 ГПК, както е посочил въззивния съд в решението си/, въззиваемия не е отправил до съда искане в тази насока. Предвид изложеното, така поставения процесуалноправен въпрос не е разрешен при противоречие със задължителната практика на ВКС по него, доколкото представените решения на ВКС касаят хипотеза, при която съдът е основал своите изводи от правна страна, без да обсъди и отчете приети по делото доказателства, докато в случая съдът единствено е констатирал липсата на доказателства в подкрепа на твърденията на ответника, предвид неприемането на представените от страна на първоинстанционния съд.
Поставя се правния въпрос относно възможността да се реализират доходи от страна на дарителя от жилището, предмет на дарението, които доходи да му дадат възможност да се издържа, доколкото дарителят е запазил правото си на ползуване върху имота. С отговора на исковата молба този довод не е направен от касатора – ответник по спора, същия въпрос не е въведен от страната в предмета на делото по надлежния процесуален начин, като подобни доводи не са правени и пред въззивната инстанция, като отделен е въпросът дали това би било процесуално допустимо. Недопустимо е обаче, пред касационната инстанция да се въвеждат нови доводи във връзка с предмета на спора, доводи, по които въззивния съд не се е произнесъл и не е формирал правни изводи. Оттам е недопустимо и да се търси противоречие по правен въпрос по тази доводи, доколкото въззивния съд не е формирал правни изводи по тях, респ. не е налице противоречие с практиката на ВКС, доколкото липсва произнасяне по същите правни въпроси. В тази връзка, така поставения правен въпрос е неотносим към производството по чл.288 ГПК.
Предвид изложеното, не са налице касационните основания по допустимост на касационното обжалване, сочени от касатора и касационното обжалване не следва да се допуска.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 236/23.05.2014 г., постановено по гр.д.№ 188/2014 г. от състав на Окръжен съд – Пазарджик.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.