О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133
София, 20.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 17 февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 4383 /2008 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Д. К. против решение № 76 от 12.03.2008г., постановено по гр.д. № 202/2007г. на Смолянски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 33/14.02.2007г., постановено по гр.д. № 872/2005г. на Смолянски РС, в обжалваната част, с която е отхвърлен като неоснователен иска за делба между него и М. Д. А. и В. П. А. на осем земеделски имота и в частта, с която е оставен без разглеждане иска, предявен от него против същите ответници за делба на девет ревира. В останалата част решението не е обжа7лвано и е влязло в сила.
За да постанови това решение, въззивният съд е установил, че С. Д. К. и М. Д. А. са единствени наследници – деца на Д. С. К. , починал на 22.01.2005г. Той е осиновен от Д. Т. К. , починал на 22.01.1955г. и съпругата му Р. Д. К. , починала 1955г. Процесните имоти, за които е отхвърлен иска за делба с обжалваната част от решението са били собственост на Д. Т. К. и са възстановени на неговите наследници. Въззивният съд е приел, че единствен негов наследник е осиновения Д. С. К. , видно от определението на Пловдивски областен съд по ч. гр.д. № 691/1944г. В регистрите на населението на с. С. обаче е записано, че е осиновена и съпругата на Д. С. – Велика Д. К. В определението на съда е отразено, че тя е дала съгласие да бъде осиновен съпруга й, каквото се е изисквало по чл. 35 от Закона за извънбрачните деца и осиновяването /ДВ бр. 267/26.11.1940г. Така са били издадени и са представени по делото различни удостоверения за наследниците на Д. Т. К. Въз основа на удостоверението, в което като наследник на осиновителя е вписана и Велика Д. /Николова по баща/ К. – съпруга на осиновения, починала на 09.07.1996г. са издадени констативни нот. актове на основание чл. 483, ал.1 от ГПК /отм/ № 8* и 891 и трите в том V от 28.05.1997г., с които е признато право на собственост на Д. С. К. и децата му С. Д. К. и М. А. К. В. съд е приел, че децата нямат наследствени права от Д. Т. К. след смъртта на майка си В през 1996г., тъй като тя не е била осиновена от него, поради което описаните в тези нот. актове имоти са били индивидуална собственост само на Д. С. К. Тъй като той се е разпоредил приживе с тях в полза на внуците си В. П. А. и А. П. А. с продажба, оформена с н.а. № 88,т.ІІІ/07.12.2001г., съдът е приел, че тези имоти не са съсобствени между страните по делото, поради което е отхвърлил иска за делба. Като недоказано и поради това неоснователно е преценено възражението за симулативност на тази сделка, като прикриваща дарение поради това, че купувачите са имали финансовата възможност да изплатят уговорената, макар и минимална цена и защото категорична воля за продажба е формирана в пълномощно, нотариално заверено, а това, че в нот. акт е посочено друго пълномощно със съседен номер, но от същия упълномощител в полза на същата упълномощена вместо верния е преценено като техническа грешка.
Формулираните в касационната жалба основни процесуални въпроси са: следвало ли е да участват в производството по делба преобредателите по сделката оформена с н.а. № 88,т.ІІІ/07.12.2001г В. П. А. и А. П. А. и може ли съдът да се произнесе по верността на изводите на нотариуса относно правата на лицата, посочени, като собственици в трите констативни нот. акта, ако не е имало такова искане, че не е обсъдено възражението им, че продавача по н.а. № 88/1997г. не е бил единствен собственик на описаните имоти.
Обосновава допускането до касационно обжалване с основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК по първия въпрос, като се позовава на ТР № 1/2001г. на ОСГТК на ВКС, а по останалите въпроси – на наличие на противоречива практика на съдилищата, като представя решение на Бургаски окръжен съд и на Д. РС.
Формулираните в касационната жалба съществени материално правни въпроси са продажбата по нат акт № 88/1997г. представлява ли дарение, съобразно фактите по делото, които се възпроизвеждат като съществени материално правни въпроси и представлява ли техническа грешка погрешното посочване на номера на пълномощното в нот. акт за продажба, установяващо представителната власт на пълномощника на продавача, или се касае за сделка без представителна власт..
Ответникът по касация М. А. оспорва допускането до касация, като счита, че не се касае нито за въпроси, разрешавани противоречиво от съдилищата, нито за противоречие на решението с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатият с касационната жалба основни процесуално правни и материално правни въпроси са съществени до колкото от разрешаването на всеки от тях би зависел крайния изход от спора – наличието, или липсата на съсобственост между съделителите – страни по делото.
По поставените процесуални въпроси.
Предявеният иск е за делба на наследство и в него следва да участват наследниците, съгласно чл. 75, ал.2 от ЗН а не преобредателите дори в хипотезата на чл. 76 от ЗН.. Конституирането на В. П. А. и А. П. А. не се е налагало, тъй като съдът в делбеното производство установява правата на наследниците и ако установи съсобственост допуска делбата между тях, а преобредателите получават имота, ако се падне в дял на прехвърлителя. В този смисъл е задължителната практика на ВКС ТР № 1/2004г., т.1 на ОСГК, а ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГТК не намира приложение по този въпрос, поради което той не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
В делбеното производство съдът установява действителните права на сънаследниците /съделителите/. Не е необходимо изрично да се оспорва констативен нот. акт относно признатите с него права. Когато съдът констатира, че действителните права са различни от установените от нотариуса, той признава с решението по чл. 282, ал.1 от ГПК /отгм/ установените в съдебното производство от него права. Това е така, защото котстативния нот. акт по чл. 483, ал.1 от ГПК, издаден въз основа на писмени доказателства не създава права, а само установява такива, ако съществуват. Ако такива права не съществуват, съдът и служебно, без да има искане е длъжен дори да отмени на основание чл. 43`1, ал.2 от ГПК /отм/ нот. акт в частта, за несъществуващите права. В този смисъл е последователната съдебна практика на ВКС, между която е и задължителната такава – ТР № 178/1986г. на ОСГК на ВС. Следователно и по този въпрос решението не е постановено в противоречие с практиката на ВКС, а представеното решения на Бургаски ОС не касае тази хипотеза.
Не отговаря на истината твърдението на касаторите, че съдът не е обсъдил възражението им, че прехвърлителя по н.а. № 88/1997г. не бил единствен собственик. Именно обсъждайки този въпрос, съдът е приел, че други лица освен Д. С. К. не се лигитимират като собственици, тъй като той е единствения осиновен, респективно единствения наследник на наследодателя Д. Затова не е нарушена практиката по чл. 188 от ГПК/отм/, каквото основание за допускане сочи касатора.
По повдигнатите определени от касатора като материално правни, правни са само въпросите, касаещи наличието на относителна симулация и конкретно може ли да се приеме, че има такава по косвени доказателства – ниска продажна цена, наличие на генерално пълномощно за всякакъв вид разпоредителни сделки, между които е безвъзмездни – дарение и изрично пълномощно за продажба. За да се признае наличие на симулация и на това основание да се установи, че оспорена сделка след смъртта на прехвърлителя представлява дарение, а не продажба е необходимо главно и пълно доказване, защото се касае до опровергаване на официален документ, какъвто е нот. акт, което макар да може да става със свидетели, съгласно чл. 134, ал.2 от ГПК /отм/, не означава, че този извод може да се прави въз основа на предположения и индиции.. В този смисъл цитираното решение на 6391995г. по описа на гр.д. № 483/1995г. на 5 чл. състав на ВКС е неотносимо по повдигнатия въпрос. При условията на свободен граждански оборот цената не може да бъде критерий за вида сделка – възмездна, или безвъзмездна.
Изложената от касатора теза, че погрешното посочване на номера на изричното пълномощно в нот. акт и наличие на генерално пълномощно от същия упълномощител, в което не е конкретизиран вида сделка, с който да се разпореди упълномощения следва да се приравнят на липса на представителна власт не е била предмет на цитираните от него решения на ВКС № 601/113.10.2002г. по гр.д. № 91/2001г. Това решение касае изискуемата от закона форма на пълномощното за разпореждане с недвижим имот, а не поставения от касатора въпрос. Нормата на чл. 26, ал.1 от ЗЗД прогласява за нищожни договорите, сключени без съгласие. Такива са сделките, сключени от пълномощник без представителна власт, освен ако тя не е потвърдена. Наличието на изрично пълномощно, нотариално заверено сочи на надлежно упълномощаване, извършено в предвидената от закона форма и на наличие на представителна власт. Това пълномощно е приложено по делото, т.е. съществува, а не прилагането му към нот. дело при положение, че е заверено от същия нотариус няма никакво отражение върху действителността на сделката по н.а. № 88/1997г.. Обстоятелството, че е сгрешена една цифра от номера на нотариалната заверка в нот. акт не може да се приравни на липса на представителна власт. Съдебна практика в този смисъл няма, поради което е неприемлив довода на касатора, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС. Цитираното решение № 601/2002г. не е в този смисъл, както вече се посочи.
По изложените съображения не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 и т.2 от ГПК, поради което възивното решение в обжалваната част не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 76 от 12.03.2008г., постановено по гр.д. № 202/2007г. на Смолянски окръжен съд по касационна жалба, подадена от С. Д. К.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: