О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133
София, 24.02.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 45 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. П. К. и И. С. Н. против решение от 10.09.2008 г. постановено по гр.д. № 1* по описа за 2005 г. на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІV-Б състав, с което е оставено в сила решение от 2.10.2003 г. по гр.д. № 3009/1997 г. на Софийски районен съд, 55-ти състав за отхвърляне на предявените от М. П. К. и И. С. Н. против В. С. М. искове по чл.30, ал.1 от ЗН за намаляване на дарствено разпореждане и допускане до делба на недвижимите имоти – апартамент и магазин.
Ответникът по касационната жалба В. С. М. оспорва предпоставките за допускане на касационно обжалване, като претендира направените разноски.
Касаторите считат, че е налице съществен материално-правен въпрос – следва ли при писмен договор за дарение да е налице изрично изявление на дарителя, че предава дарената сума, за да се приеме, че договорът е породил действие с оглед разпоредбата на чл.225, ал.2 от ГПК. Посоченият въпрос е относим към решаващите мотиви на съда относно размера на наследствената маса, а съответно и на разполагаемите и запазени части на страните от наследството на С. И. Н.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е налице когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдът за пръв път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. Възражението на ответника по жалбата, че дарението е често срещан инструмент от гражданския оборот, поради което е било предмет на много теоретични изследвания и съдебни решения по гражданскоправни спорове не е обосновано с позоваване на конкретни актове, касаещи формулирания въпрос как следва да бъде обективирано предаване на дарена сума при наличие на договор в обикновена писмена форма.
В обобщение налице е основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.09.2008 г. постановено по гр.д. № 1* по описа за 2005 г. на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІV-Б състав.
В едноседмичен срок от съобщението касаторите да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.
Делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: