4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1332
София, 23.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4922 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. Б. М. от [населено място] бряг, чрез процесуалния й представител адв. А. Г., против въззивното решение № 99 от 17 април 2015 г., постановено по в.гр.д. № 4 по описа на апелативния съд в гр. Велико Търново за 2015 г., с което е потвърдено решение № 558 от 19 ноември 2014 г., постановено по гр.д. № 591 по описа на окръжния съд в гр. Плевен за 2014 г. за поставянето на М. под ограничено запрещение на основание чл. 5, ал. 2 ЗЛС.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводството. Оплакванията на касаторката се концентрират върху противоречието на обжалваното решение с правилото на чл. 12 от Конвенцията на О. за правата на хората с увреждания и с общия смисъл на КПХУ – от момента на ратифицирането й през 2012 г. съществуващите вътрешноправни норми могат да се прилагат само доколкото не противоречат на конвенцията, в светлината на нейните принципи и разпоредби, следвайки смисъла и логиката й. Твърди се, че са пренебрегнати съществуващите по делото данни за наличие на домашно насилие срещу касаторката, делото е образувано в хода на дело за прекратяване на брака между касаторката и съпруга й, при съществуващи между тях и с децата й конфликти, като по този начин решението е в противоречие и с чл. 3 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи. Счита се, че ограничаването правата на касаторката не предполага, че тя ще получи необходимата грижа и подкрепа, която й се дължи, а поставянето й под запрещение ограничава възможностите сама да се погрижи за себе си и я поставя в много висок риск от институционализация, както и че с решението се затвърждават властта на съпруга и децата й върху нея и се ограничават по опасен за нейната ситуация начин правата й. Твърди се нарушение и на чл. 8, чл. 9 и чл. 10 КЗПЧОС. Като процесуално нарушение се сочи неизслушването на касаторката от въззивния съд. Съдът не е посочил какво се включва в понятието „дългосрочни сделки”, дало основание да се приеме, че касаторката не може да се грижи за своите работи. Законът не въвежда като критерий за ограничаване дееспособността на едно лице съобразяване с интересите на близките. Въззивният съд не е поправил недопустимата и незаконна намеса в личната сфера на ищцата относно нейните религиозни вярвания. Подчертава се, че правото е приложено от гледна точка на предразсъдъците, следващи предположението за наличие на психична болест, а не според точния смисъл на закона. Сочат се като несъобразени от съда Общите коментари на Комитета по правата на хората с увреждания към О., приети през м. април 2014 г., представляващи източник на правото, и изясняващи смисъла на чл. 12 от конвенцията. Оспорен е изводът на съда, че наличието на каквото и да е разстройство на психиката, дори причинено от системно домашно насилие, е белег за необходимост от ограничаване на дееспособността. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа искане за допускането му при условията на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК.
Ответниците Т. М. Т. от [населено място] и М. М. Т. от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Е. М.-А., в отговор на касационната жалба заявяват доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за правилността на обжалваното решение.
Въззивният съд, след анализ на представените по делото доказателства, приема първоинстанционното решение за правилно като краен резултат. За установяване на медицинския критерий по чл. 5 ЗЛС, съдът се основава на заключението на изслушаната от първата инстанция психиатрична експертиза, както и на документи, издадени от съответната болница с поставена на касаторката диагноза „параноидна шизофрения, непрекъснато протичане с прогресиращ дефицит”, и на производство по реда на чл. 155 от Закона за здравето. Счетено е, че лицето може да се грижи за своите работи, когато разбира предписанията на правните норми и съобразява поведението си с тях, ориентира се в социалната среда и може да ръководи постъпките си, като преценява последиците от тях, както и че грижата за своите работи включва и отношението към обществото и съобразяване с установения в него ред. Анализирани са данните за възникнали проблеми с роднини на касаторката в следствие религиозността й, възникнали конфликти със семейството, съседи и роднини, прекараното време от касаторката в приют, изпадането й в нужда от храна и отопление, продажбата на вещи от къщата и намерението да дари имота на църквата, като е заключено, че тя не може да се грижи за своите работи в пълен обем и съществува риск интересите й да бъдат увредени. По приложимостта на чл. 12 от КПХУ е прието, че защита на увреденото лице ще се даде, когато неизбежните ограничения, свързани със запрещението, не водят до неоправдано посегателство върху основни конституционни права на лицето, а следва да се цели недопускането на такива правни действия, които могат да накърнят интересите на поставения под запрещение, или на трети лица, или на обществото. Сочи се още, че нормата на чл. 12 КПХУ е неприложима, защото ответницата не общува и не живее заедно с близките си, от които би могла да получи помощ и подкрепа.
К. съд приема, че са налице основания за допускане на касационното обжалване по първия от поставените от касаторката правни въпроси, уточнен от съдебния състав: за прилагането на правилата на чл. 12 КПХУ при липсата на конкретни мерки за прилагането им във вътрешното законодателство. Този въпрос следва да се разреши от касационния съд в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като и двете представени решения (решение № 1092 по гр.д. № 44/2015 г. на апелативния съд в гр. София и решение без номер по гр.д. № 16532/2012 г. на Софийския градски съд) са без отразяване за влизането им в сила, поради което не може да се преценяват дадените в тях разрешения спрямо това в обжалваното в настоящия процес съдебно решение досежно наличието на противоречиво разрешаване на правния въпрос.
Останалите правни въпроси не обосновават допускане на касационното обжалване. Това е така, защото част от тях самостоятелно не са обусловили изхода на спора, а съдът е преценявал комплекс от обстоятелства, част от които се визират в отделните поставени питания. Такива са въпросите допустимо ли е да се постави едно лице под запрещение въз основа само на медицински критерий – диагнозата му; допустимо ли е поставяне под запрещение на едно лице въз основа на предположения за бъдещи трудности и/или конфликти с близки; допустимо ли е поставяне на едно лице под запрещение въз основа на отминали конфликти и/или затруднения, вкл. хоспитализация и/или предположения за възможни бъдещи такива; следва ли изповядването на различни (неортодоксални) религиозни вярвания да бъде основание за отнемане на дееспособността на един човек и следва ли съдилищата, при наведени данни за връзка между упражнявано домашно насилие върху лицето, чието запрещение се иска, да изследват връзката между данните за такова насилие и искането за поставяне под запрещение. Останалата част от въпросите пък са залегнали в мотивите на първата инстанция, а не на въззивната, поради което също не са обусловили изхода на спора. Това са въпросите допустимо ли е поставяне на едно лице под запрещение въз основа на трудности за разбиране на сложни абстрактни сделки; следва ли общи фрази като твърдения за потенциално отсъствие за способност за справяне със „сделки с дългосрочен характер”, без да е посочено какви точно, както и съдържанието както на твърдението, така и на понятието „сделка с дългосрочен характер”. На последно място, касационният съд намира, че не следва да дава отговор на проблема дали поставянето под запрещение води до поставяне на лицето в подчинена и контролирана позиция, каквато е и целта по принцип на домашното насилие, тъй като подобен въпрос по никакъв начин не е обусловил разрешаването на настоящия спор.
За касационното производство касаторката дължи държавна такса от 25 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 99 от 17 април 2015 г., постановено по в.гр.д. № 4 по описа на апелативния съд в гр. Велико Търново за 2015 г.
УКАЗВА на касаторката в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателство за внесена по сметката на ВКС държавна такса от 25 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване след представянето на доказателство за внесена държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: