Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
1731_13_opr_chj_274(2)&286p3@280(2)gpc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
София, 14. 03. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 1731 /2013 г.:
Производство по чл.274,ал.2,предл.2 вр. чл.280,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. Й. Т., Д. Й. Т., П. Й. Х., В. К. В., Е. Г. К., А. Г. А., Х. И. М., Д. И. М., Ц. Х. Н., Е. Х. Д., Н. В. П., срещу определение № 406 от 15.12.2012 г., постановено по гр. д. № 856 /2012 г. на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане като недопустима касационната им жалба срещу въззивно решение от 06.10.2011 г. по възз. гр.д. № 6624 /2009 г. по описа на Софийски градски съд, г.о., ІІ „б” с-в. Частните жалбоподатели твърдят, че обжалваното определение е незаконосъобразно поради това, че цената на иска е определена по данъчна оценка за минал период и т.к. липсва такава към актуалния момент, цената е следвало да се определи по пазарна стойност.
Насрещните страни С. Г. Б. и В. Г. К. в писмен отговор оспорват доводите за незаконосъобразност в частната жалба: че цената на иска се посочва от ищеца с предявяването на исковата молба, не се актуализира в хода на производството и тя е обуславяща за допустимостта на касационното обжалване съгласно чл.280,ал.2 ГПК, в случая тя е определена съгласно чл.55,ал.1,б.„б” ГПК (отм.) на 1 681 лева, върху нея са платени такси и в нито един момент от производството този въпрос не е бил спорен, а този размер е под законоустановения минимум от 5 000 лева.
Останалите страни не са подали отговор.
За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че :
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл.26 ЗЗД и чл.108 ЗС; Исковата молба е предявена на 23.11.1999 г. при действието на ГПК от 1952 г. (отм.); Съгласно чл.55,ал.1,б.„б” ГПК (отм.) цената на иск за собственост е в размер на 1 /4 от данъчната оценка на имота, а съгласно чл.55,ал.1,б.„г” ГПК (отм.), цената на искове за съществуване, за унищожаване и за разваляне на договор – от стойността на договора, а когато се касае за договор за покупко-продажба на недвижим имот – по размерите на б.„б”; В случая данъчната оценка на спорния имот е 6 788.80 лева, а 1 /4 от нея е 1 697.20 лева; Следователно цената на всеки от съединените искове е под 5 000 лева, а по действащото правило на чл.280,ал.2 ГПК, въззивното решение, постановено по тези искове, не подлежи на касационно обжалване.
Настоящият състав намира частната жалба за допустима, но неоснователна.
Настоящият състав намира обжалваното определение за законосъобразно по съображенията, изложени в него, към които препраща по реда на чл.278,ал.4 вр. чл.272 ГПК.
Доводите на частните жалбоподатели, че преценката на допустимостта на касационното обжалване следва да се извърши въз основа на актуална данъчна оценка или пазарна цена, са неоснователни.
Те не следват от правилото на цитираната разпоредба на чл.280,ал.2 ГПК. в приложимата и редакция от 21.12.2010 г. Като критерий в нея се сочи цена на иска.
Съгласно чл.69 и чл.70 ГПК от 2007 г. и чл. 55 и чл.56 ГПК от 1952 г. (отм.) цената на иска се определя към момента на предявяването му.
В случая исковете са предявени през 1999 г. при действието на ГПК от 1952 г. (сега отм.) и приложими са били неговите разпоредби.
Съгласно чл.56 ГПК от 1952 г. (отм.) (както и съгласно чл.70 ГПК от 2007 г.) Цената на иска се посочва от ищеца; Въпрос за цената на иска може да се повдигне от ответника или от съда служебно най-късно в първото заседание; В случай на несъответствие на указаната цена с действителната съдът определя цената на иска. От този момент посочената от ищеца или определена от съда цена става окончателна и не може да бъде променяна освен в случай на изменение на цената на иска, каквото в случая няма. Различните данъчни оценки след предявяване на иска, както и пазарната цена на имота след предявяване на иска нямат значение за цената на иска и за преценката за допустимост на касационното обжалване.
В случая самите ищци са посочили, че цената на иска (на исковете им) е 1 681 лева и са представили данъчна оценка за 6 788.80 лева (1 /4 от нея е 1 697.20 лева, както е изчислил ВКС). Въпросът за цената на исковете не е повдиган от ответниците и от съда в първото съдебно заседание на 04.04.2000 г., исковете не са изменяни по размер.
Поради изложеното частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Страните не претендират разноски и такива не следва да бъдат присъждани.
Воден от изложеното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 406 от 15.12.2012 г., постановено по гр. д. № 856 /2012 г. на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.