3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
София, 18.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 1448/2013 г.
Производство по чл. 274, ал. 2, пр.1 във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение от 28.11.2012 по гр.д.№ 3585/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което производството по въззивната му жалба срещу Решение от 22.05.2012 г. по т.д.№ 768//2011 г. на Софийски градски съд досежно началната дата на неплатежоспособността на [фирма] е прекратено като недопустимо.
В частната жалба се поддържат доводи за постановяване на въззивното определение в нарушение на чл.613а, ал.2 ТЗ, поради което се иска отмяната му. Застъпено е становището, че с цитираната разпоредба законодателят е признал право на жалба на всички лица с вписана ипотека върху имот на несъстоятелния длъжник, без да прави разграничение дали тя обезпечава лично негово парично задължение към ипотекарния кредитор или задължението на трето лице.
Ответната страна [фирма] оспорва основателността на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Частната жалба по същество е неоснователна.
В съобразителната част на обжалваното определение е посочено, че настоящият жалбоподател няма обезпечено с ипотека вземане към длъжника в производството по несъстоятелност, каквото е законовото изискване на чл.613а, ал.2 ТЗ за възникване на право на въззивна жалба срещу решенията по чл.630 и чл.632 ТЗ. Застъпено е становището, че по аргумент от чл.625 ТЗ обезпеченото вземане следва да произтича от търговска сделка, сключена между третото лице – жалбоподател и длъжника, т.е. третото лице ще следва да се легитимира като кредитор на длъжника, докато в случая жалбоподателят е твърдял, че е кредитор на лице, чуждо на правния спор, чието задължение е обезпечено с учредена от длъжника ипотека върху негово имущество. В заключение апелативният съд е приел, че подадената въззивна жалба е недопустима, поради което прекратил производството по нея.
Обжалваното определение е правилно.
Поддържаният от жалбоподателя довод, че нормата на чл.613а, ал.2 ТЗ следва да се тълкува разширително и в кръга на легитимираните да обжалват решението по чл. 625 и сл. ТЗ решение се включват и тези трети неучастващи в производството лица, които имат качеството на ипотекарен кредитор на длъжника е неоснователен. От общото законово изискване за наличие на изискуемо вземане по търговска сделка като предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност следва извода, че в кръга на лицата по чл.613а, ал.2 ТЗ не са включени лицата, които макар и да имат качеството на ипотекарни кредитори на несъстоятелния търговец, предоставеното от последния имущество обезпечава чужд, а не свой собствен дълг, какъвто е и разглеждания случай.
По изложените съображения настоящият състав приема, че частната жалба е неоснователна, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 28.11.2012 по гр.д.№ 3585/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: