О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
София, 14.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 12.03.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията)ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1117/2014 година
Производството е по член 274,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№36221/05.12.2013г.,подадена от Държавата,представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството,чрез Областен управител на област В.,против определение №3589/22.11.2013г. на Варненски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№2328/2013г. по описа на същия съд,с което се оставя без разглеждане искането на ю.к. А. Р.-Д.,като процесуален представител на Държавата,представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството,чрез Областен управител на област В. по молба за присъждане на разноски,с правно основание чл.248 ГПК.
В частната жалба се правят оплаквания,че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по частната жалба Д. Г. К. от [населено място],в писмения си отговор на жалбата,счита че същата е неоснователна и необоснована и моли да бъде оставена без уважение.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената частна жалба е основателна.
Видно от данните по делото,съдът е бил сезиран на основание член 248,ал.1 ГПК с молба вх.№32629/04.11.2013г.,подадена от Държавата,представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството,чрез областния управител на област В.,от процесуалния представител юрисконсулт А. Н. Р.-Д., с която се иска от съда да допълни въззивното решение си в частта му за разноските,тъй като същите да поискани от молителя в последното съдебно заседание с молба вх.№30388/14.10.2013г.
С определението си,предмет на настоящата частна жалба,въззивният съд е приел,че молбата е процесуално недопустима,тъй като липсва представен списък на разноските съгласно член 80 от ГПК и липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението,като се е позовал на възприетото по точка 9 на ТР №6/6.11.2013г. на ОСГТК на ВКС.
Тези изводи на въззивния съд са неправилни и незаконосъобразни.
Безспорно,с молба вх.№30388 от 14.10.2013г.,депозирана по делото от молителя в деня на проведеното от въззивния съд съдебно заседание по делото,с което е даден ход по същество на делото и е приключило разглеждането му,е поискано да бъдат присъдени направените по делото разноски,изразяващи се в юрисконсултско възнаграждание в минимален размер.
С обжалваното определение,въззивният съд неправилно е приел,че е налице хипотезата на т.9 на ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС.Това е така,защото искането за присъждане на разноски,направени във въззивното производство от настоящия молител,е било направено своевременно,както се посочи по-горе,но въззивният съд при постановяване на решението си,не се е произнесъл по така заявеното искане за присъждане на тези разноски.В настоящия случай се иска допълване на съдебното решение в частта му за разноските,а претенцията за разноски,макар и обусловена от правния спор,има относителна самостоятелност,тъй като съдът дължи произнасяне при сезирането му със същата.Текстът на член 248 ал.1 от ГПК разграничава две хипотези,свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му,с която е определена отговорността за разноски,установени като изключение от правилото по чл.246 ГПК.
Аналогично на чл.250 ГПК,първата хипотеза на чл.248,ал.1 ГПК обхваща случаите,при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски.Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направено от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по член 80 от ГПК,поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част.При втората хипотеза на член 248,ал.1 ГПК,след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им,което искане не е за допълнително произнасяне,а за изменение на вече присъденото и по тази причина правната последица по член 80,изр.2 ГПК настъпва само по отношение изменението на решението в частта му за разноските- виж т.8 на Тълкувателно решение №6/2012г.на ОСГТК на ВКС.
Ето защо,липсата на представен списък по чл.80 от ГПК,в хипотезата при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски,както е в настоящия случай,не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските.
С оглед изложеното,обжалваното определение следва да се отмени и делото се върне на същия съд за произнасяне по молбата за допълване на решението в частта му за разноските.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №3589/22.11.2013г. на Варненски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№2328/2013г. по описа на съда и ВРЪЩА делото на същия съд за извършване на следващите се процесуални действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: