О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1340
С., 28.11.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдията Б. гр.дело № 891 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. П. А., подадена от адвокат А. П. срещу въззивно решение № 2130 от 26.03.2012 г.по гр.дело № 13875/2011 г.на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № ІІ-66-44 от 18.07.2011 г.по гр.дело № 18943/2010 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен иска по чл.42,б.”б” вр. чл.25, ал.1 ЗН предявен от жалбоподателката срещу Ц. С. К..
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на делото и разрешаването на които ще е от значение за точно прилагане на закона и развитието на правото. Поддържа се, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка и неправилна преценка на събраните по делото доказателства, резултат от отказа на съда да назначи тричленна съдебно-почеркова експертиза. Необосновано съдът възприел изводите на вещото лице в първоначалната и допълнителна експертизи, че завещанието е написано и подписана от А. Г. А.. Възприел показанията на свидетеля на ответната страна, не и тези на св. З.. Според жалбоподателката изложеното обуславя необходимостта от произнасяне от Върховния касационен съд по прилагане нормите на ГПК.
В писмения отговор на касационната жалба ответницата Ц. С. К. чрез пълномощника си- адвокат Г. М. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, намира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
С обжалваното решение на Софийски градски съд, като е потвърдено решението на първоинстанционния съд е отхвърлен предявеният от Й. П. А. срещу Ц. С. К. иск с правно основание чл.42 б.”б” вр. чл.25, ал.1 ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 5.03.1999 г., поради това, че не е написано и подписано от завещателя. Изложени са съображения, че от приетата основна и допълнителна съдебно-почеркова експертиза категорично е установено авторството на завещанието. Изводът, че лицето посочено като негов автор е написало и подписало завещанието е изграден и въз основа показанията на св. Б..
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
По поставения процесуалноправен въпрос за задължението на съда да назначи нова експертиза, с която делото ще се изясни от фактическа страна не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. С постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 243 от 31.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 976/2010 г., І г.о. практиката по приложението на чл.200, ал.3 ГПК е уеднаквена. Прието е, че при оспорване подписа на представено завещание, в правомощията на съда е да назначи вещо лице графолог, което да установи дали подписът на завещателя е положен от него. Заключението може да бъде оспорено докато трае изслушването му. Според чл.200, ал.3 ГПК, при оспорване заключението на единичната експертиза съдът може да назначи друго, или повече вещи лица. Допълнителна експертиза се възлага когато заключението е непълно и неясно, за да се допълни и изясни депозираната експертиза, а повторна експертиза се назначава тогава, когато заключението не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Отказът на съда да изясни възникналите въпроси свързани с правилността на депозираната експертиза представлява процесуално нарушение. В случая въззивният съд е оставил без уважение искането за назначаване на друга съдебно-почеркова експертиза, като е приел че не е налице основанието по чл.266, ал.3 ГПК, тъй като първоинстанционния съд не е допуснал процесуално нарушение. В хипотезата на чл. 266, ал. 3 от ГПК допустимостта на новите доказателства е призната заради извършени от първоинстанционния съд процесуални нарушения, лишили страната от възможност да представи доказателствата или да поиска тяхното събиране, за да докаже защитната си теза в процеса. За да бъдат допуснати новите доказателства, обжалващата страна трябва да обоснове предпоставките по чл. 266, ал. 3 ГПК, с които е обвързано преодоляването на установената в чл. 266, ал.1 ГПК забрана, а преценката за наличието или отсъствието им е от компетентността на въззивния съд, в какъвто смисъл е създадената по реда на чл. 290 от ГПК задължителна практика на Върховния касационен съд, изразена в решение № 893/29.12.2009 г. по гр. д. № 111/2009 г. на III г. о., решение № 224/02.07.2010 г. по гр. д. № 177/2010 г. на II г.о., решение № 284/21.07.2010 г. по гр. д. № 378/2009 г. на IV г. о., и др. При постановяване на обжалваното решение Софийски градски съд не се е отклонил от задължителната практика на ВКС. Преценката на съда, че не са налице предпоставките на чл.266, ал.3 ГПК за допускане на повторна експертиза, тъй като заключението не е било оспорено като необосновано, а като непълно и затова първоинстанционният съд е възложил на вещото лице да изготви допълнително заключение, с което е даден отговор на всички поставени от страната въпроси не е в противоречие със задължителната практика. Наличието на задължителна съдебна практика, която не се нуждае от промяна и с която съдът се е съобразил налага извод, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Останалите доводи в изложението са свързани с правилността на въззивното решение и са основание за отмяната му по чл.281, т.3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2130 от 26.03.2012 г. по гр.дело № 13875/2011 г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: