О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
гр. С., 10.02.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1505 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Б. Е. Ц. и Е. Е. В. – В. против решение от 30.03.2010 г., постановено по гр.д.№ 4420/2009 г. от С. градски съд, ІІ”б” състав.
Не са постъпили отговори на касационните жалби.
Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК /в редакцията до 21.12.2010 г./.
Въззивния съд е приел, че след развалянето на договора за учредяване на право на строеж, сключен между учредителите и [фирма] на 07.03.1996 г. с нот.акт №196, т.ХІХ, по нот.д.№ 3915/1996 г., по силата на приращението и на основание чл.92 от ЗС, собствениците на недвижимия имот, представляващ дворно място, са станали собственици и на изграденото към момента на развалянето на договора, представляващо недовършена жилищна сграда. По отношение на договора за продажба, сключен на 05.02.1997 г., с нот.акт № 119, т.ІХ, по нот.д.№ 1690/1997 г., съдът е приел, че сделката е нищожна, на основание чл.26, ал.1, пр. Първо от ЗЗД, поради невъзможен предмет. За да достигне до този правен извод, съдът е приел от фактическа страна, че към момента на сключване на сделката – 05.02.1997 г., сградата, в която се намира процесния апартамент, не е била изградена в груб строеж, не е бил изграден дори етажа, на който се намира апартамента. Доколкото в нотариалния акт, обективиращ сделката е записано, че правото на собственост върху апартамента се прехвърля като върху обект, изграден в груб строящ, а същия не е съществувал в този вид, т.е. не е бил в състояние да бъде индивидуализиран, съдът е приел, че е налице хипотезата на разпоредбата на чл.26, ал.2, пр.първо от ЗЗД – нищожност, поради невъзможен предмет. На следващо място, съдът е приел, че със сделката от 05.02.1997 г. не е прехвърлено правото на собственост върху ограничено вещно право – правото на строеж върху дворното място, за определения апартамент, тъй като в договора за учредяване на правото на строеж от 07.03.1996 г. е предвидено, че при прехвърляне на това ограничено вещно право, следва да е налице писмено съгласие от страна на учредителите. Не се спори, че такова съгласие по делото не е било представено, както и доказателства в тази насока, поради което съдът е приел, че не е прехвърлено валидно и действително по отношение на собствениците на терена, правото на строеж за спорния апартамент. На горните основания, съдът е направил правни изводи за недействителност на сделката и е приел, че след развалянето на договора за учредяване на право на строеж, ищците, като собственици на земята, за придобили и правото на собственост върху апартамента, предмет на спора по делото, на основание чл.92 от ЗС.
По касационната жалба на Е. Е. В. – В..
В изложението на касационните основания се сочи, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, при наличието на основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Сочения процесуалноправен въпрос е, следва ли в производството по иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, за разваляне на договор за учредяване на право на строеж да участвуват като страни и лицата, които са придобили право на собственост в сграда, изградено въз основа на така учреденото право на строеж. Втория въпрос е, кога следва да се приеме, че е налице годен обект на разпореждане, в хипотезата на изграден обект в сграда.
Първия поставен въпрос не е относим към настоящия предмет на спора. Съдът е приел, че договора за прехвърляне на право на собственост върху спорния имот е недействителен и то в най-тежката форма – нищожност, поради което въпрос относно участието на собствениците на имота в сграда, относно тяхното участие в производството по иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, относно развалянето на договора за учредяване на правото на строеж е неотносим към спора по делото, тъй като съдът е приел, че приобретателите не са собственици. На следващо място, съдът не е отрекъл правата на трети лица, придобити преди вписването на исковата молба по иска с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, но е приел, че тези трети на спора по този иск лица, не са придобили право върху имота, доколкото основанието на което се претендира това придобиване, съдът е счел за негодно да породи правни последици – нищожен договор.
По поставения правен въпрос, относно кога възниква годен обект на правна сделка /недвижим имот/, който може да бъде годен предмет на разпореждане, както съдебната практика, така и правната теория приемат, че когато сграда е изградена в груб строеж, то обектите в нея са годни да бъдат предмет на правни сделки на разпореждане, доколкото са годни обекти за индивидуализация. Съдът е постановил решението си, като в правните си изводи е достигнал до същия извод, поради което липсва противоречие с възприемането по този въпрос в съдебната практика. Твърдения за обратното в изложението на касационните основания липсва. Наличието на съдебна практика в този смисъл, води и до липсата на касационно основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Не се сочи в каква насока следва да се промени тази практика, както и какво налага тази промяна, поради което съдът приема, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Следва да се отбележи за пълнота, че хипотезата на недействителност на сделка, поради невъзможен предмет е различна от хипотезата, при която се прехвърля право на строеж върху обект, в каквато насока са и част от правните твърдения по относимостта на поставения правен въпрос. Съдът е приел, че липсва валидно прехвърляне на правото на строеж върху терена, за процесния апартамент, поради което придобиването на правото на собственост върху изградената по-късно сграда е неотносим към спора.
В изложението на касационните основания към жалбата на Б. Ц. също се поставя правния въпрос относно това, кога е налице годен обект за разпореждане с правна сделка, в сграда, която не е изградена изцяло. По съображенията, изложени по-горе, така поставения правен въпрос не може да доведе до извод съда за допустимост на касационното обжалване.
Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.03.2010 г., постановено по гр.д.№ 4420/2009 г. от С. градски съд, ІІ”б” състав.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.