О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
гр. София, 01.03.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1192 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. А. Т. против решение №440/19.11.2012 г., постановено по гр.д.№ 303/2012 г. от Окръжен съд – Смолян.
Ответникът по касационната жалба я оспорва по същество, както и относно основанията за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима по критерия на чл.280, ал.2 от ГПК.
В производството по предявения иск с правно основание чл.74, ал.2 вр. с чл.72 от ЗС, съдът е счел същия за неоснователен. За да достигне до този извод, съдът е приел, че ищцата не е имала качеството владелец към момента на извършването на подобренията в имота, тъй като към същия момент – 1989 -1990 г., е живеела на съпружески начала със собственика на имота. Съдът е приел, че към този момент, както и след смъртта на собственика на имота С. Т., ищцата не е била владелец, поради което не притежава правата на добросъвестния владелец, дори да се приеме, че към момента на извършването на подобренията в имота, изразяващи се в ремонт на къща, след пожар, подобренията са извършени със знанието и без противопоставянето на тогавашния титуляр на правото на собственост. Въз основа на горното, съдът е приел за неоснователен предявения иск за присъждане на увеличената стойност на имота, в резултат на извършените подобрения, като е приел, че това право, както и право на задържане, каквото искане е направено, притежава само владелец, не и държател.
Освен изложените съображения, съдът е приел иска за неоснователен и на друго основание. Съдът е приел, че по делото липсват доказателства твърдяните подобрения да са извършени с лични средства на ищцата.
Съдът е изложил и съображения относно наличието на изтекла погасителна давност по отношение на вземането на ищцата, въпреки, че е счел същото за неоснователно.
В изложението на касационните основания се сочат правни въпроси, които според касатора са разрешени при наличието на предпоставките за допускане да касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Сочи се правен въпрос относно правата на подобрител в чужд имот, който упражнява /владее/ фактическо ограничено вещно право на ползуване и същия владелец ли е по смисъла на чл.74, ал.2 вр. с чл.72 от ЗС. Твърди се, че по този правен въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна съдебна практика – ППВС №6/1974 и решение на ВС, постановено по реда на ГПК /отм./. Съдът е приел, че страната не притежава вещно право на ползуване, а е обикновен държател на имота, като в тази насока липсва твърдяното противоречие с цитираното постановление на ППВС, в което ВС е приел, че правата по чл.72 и чл.74, ал.2 от ЗС има само владелец, а не държател. Липсата на разрешение на този правен въпрос от страна на въззивния съд, води и до липса на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК относно допустимост на касационното обжалване на решението на съда. Самото наличие на задължителна съдебна практика по този правен въпрос, на която се позовава касаторът, води и до неприложимост на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, доколкото се твърди и липсата на практика по същия правен въпрос.
Вторият материалноправен въпрос е относно приложението на института на погасителната давност по отношение на правата на държател и извършените от него подобрения в чужд недвижим имот. Този въпрос е неотносим към производството по чл.288 от ГПК, доколкото съдът е приел, че предявения иск е неоснователен, а произнасянето по възражението за погасяване на вземането по давност е относимо тогава, когато съдът е приел предявения иск за основателен. В тази връзка, соченият правен въпрос е неотносим към спора.
Процесуалноправният въпрос, касаещ обсъждането на доказателствата е въпрос на обоснованост на съдебното решение, а необосноваността не е сред основанията, обуславящи допустимостта на касационното обжалване, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК. Необоснованите решения са неправилни, което е основание по чл.281 от ГПК, но неговото наличие следва да се преценява едва след като са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените в това производство съдебни и деловодни разноски, в размер на 600 лева, по представения договор за правна защита и съдействие № [ЕГН]/05.02.2013 г.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №440/19.11.2012 г., постановено по гр.д.№ 303/2012 г. от Окръжен съд – Смолян.
ОСЪЖДА Е. А. Т. съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, ап.10 адв.Л. С. да заплати на основание чл.78, ал.3 вр. чл.81 от ГПК на Д. С. К. съд.адрес [населено място], [улица][жилищен адрес]0 сумата 600 /шестстотин/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.