Определение №1351 от по гр. дело №1292/1292 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

        О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
                                   
                   № 1351
 
         
     София, 14.12.2009 година
 
  
                                       В ИМЕТО НА НАРОДА
 
            Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
 
 
               Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
  Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
                                                                        ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
 
 
            като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1292 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
 
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №239 от 04.04.08г. по гр.д. №1185/07г. на Софийския окръжен съд съделителят А. С. Б. е осъден да заплати на другия съделител И. С. Б. за уравнение на дяловете в разпределените по реда на чл.292 от ГПК /отм./ имоти още 6194,25лв., освен присъдените от районния съд 3181,25лв.
Това решение е влязло в сила, тъй като подадената срещу него касационна жалба е била върната с влязло в сила определение на съда.
С решение №341 от 28.05.09г. по същото дело е отхвърлена молбата на А. С. Б. за отстраняване по реда на чл.192, ал.2 от ГПК /отм./ на явна фактическа грешка, изразяваща се в погрешно изчисляване на сумите за уравнение на дяловете. Въззивният съд е приел, че в случая няма грешка в пресмятането, а сумите са резултат от формирана воля на съда, определена от това, че в дял на молителя е поставен УПИ ХІ-574, чиято стойност е с 3721лв. по-висока от поставения в дял на ответника УПИ VІ-571; че е налице разлика в квотите на съсобственост на жилищната сграда и плевнята, която възлиза съответно на 4926,50 и 728лв., при което се получава разлика от 9375,50лв., дължима от молителя на другия съделител. Ако е налице неправилно формиране на волята на съда при изчисляване на сумите за уравнение на дяловете, пътят за защита е чрез касационно обжалване на въззивното решение, но не и чрез отстраняване на очевидна фактическа грешка.
Касационна жалба срещу това решение е подадена от А. С. Б.. В нея се поддържа, че в случая е налице очевидна фактическа грешка, тъй като при сравнение на квотите на съсобственост, получените дялове и сумите за уравнение се вижда, че касаторът е осъден да заплати 6194,25лв. повече от дължимото.
В изложението към жалбата се поддържа, че по въпроса може ли съдът да проверява и изменя решението в необжалваната му част, въззивното решение влиза в противоречие с т.19 /в действителност т.14/ от ТР №1/04.01.01г. на ОСГК на ВКС, както и с решение №38/80г. на ОСГК на ВС. Твърди се, че в конкретния случай въззивният съд недопустимо се е занимавал с въпроса за уравнение на дяловете, по който не е имало въззивна жалба. Поставя се въпрос дали това не сочи на грешно пресмятане и не може ли да се поправи като явната фактическа грешка.
Ответникът в производството И. С. Б. оспорва жалбата. Счита, че сумите за уравнение на дяловете са правилно изчислени.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Процесуалноправният въпрос за правомощията на въззивната инстанция при липса на жалба по отношение на част от първоинстанционното решение може да бъде поставен само в основното производство, образувано по касационна жалба срещу въззивното решение, но не и в производството за отстраняване на очевидна фактическа грешка, дължаща се на неправилно пресмятане на суми. В обжалваното решение по чл.192, ал.2 от ГПК /отм./ въззивният съд се е занимавал само с въпроса дали в случая е налице грешка в пресмятането, или определените суми за уравнение на дяловете са резултат от формирана воля на съда. Това е въпросът, който определя изхода на делото и само по него би могло да се допусне касационно обжалване, в случай че е налице някое от основанията по чл.280, ал.1 от ГПК. Този въпрос обаче не се поставя от жалбоподателя, поставя се друг въпрос, относим към основното въззивно решение, което обаче е влязло в сила и не е предмет на настоящото производство. Ето защо в случая не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №239 от 04.04.08г. по гр.д. №1185/07г. на Софийския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 
 

Оценете статията

Вашият коментар