О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
София, 13.01.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1356 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Делото е образувано по спор, породен от продажбата на възстановен земеделски имот, извършена с нотариален акт №25, т.ІІІ, рег. №8806, н.д. №418/04г. на нотариус с район на действие Варненския районен съд. С този акт всички съсобственици са се разпоредили с имота възмездно в полза на трети лица. Като продавач е участвал и поставеният под пълно запрещение Й. В. Д. , който е участвал в сделката лично, а не чрез настойника си.
След смъртта на Й. Д. , неговата преживяла съпруга Н. А. Д. е предявила срещу останалите страни по сделката два иска: за установяване нищожност на продажбата на 1/3 ид.част от имота, прехвърлена от бившия и съпруг, поради липса на съгласие от негова страна, както и иск за изкупуване на дяловете на останалите съсобственици на основание чл.33, ал.2 от ЗС.
С решение №3014 от 03.11.08г. по гр.д. №3020/07г. на Варненския районен съд първият иск е бил уважен до размер на наследствените за ищцата 2/9 ид.части от продадения имот, а не за прехвърлената от наследодателя и 1/3 ид.част. По втория иск районният съд не се е произнесъл, като е изложил мотив, че се касае за евентуално съединяване на искове и след като е бил уважен главният иск, не се дължи произнасяне по евентуалния. С решение №3433 от 10.12.08г. по същото дело е оставена без уважение молбата на ищцата, с която е искано допълване на основното решение чрез произнесяне и по втория иск.
С решение №919/26.06.09г. по гр.д. №495/09г. на Варненския окръжен съд са оставени в сила и двете решения на районния съд.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата. С нея тя прави отказ от първия иск и моли в тази част въззивното решение да бъде обезсилено. В случай, че това искане бъде прието за недопустимо, тя въвежда оплаквания за неправилност на решението. Счита, че искът за нищожност на сделката следвало да бъде уважен изцяло, за прехвърлената от наследодателя Й/3 ид.част от имота, а не само за наследствените и 2/9 ид.части от него. По отношение на втория иск бил налице отказ от правосъдие, тъй като неправилно съдът приел, че той е предявен като евентуален. В изложението към жалбата се поддържа искането за обезсилване на въззивното решение по първия иск поради направения отказ от него. Евентуално се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса дали съдът е следвало да уважи иска по чл.26, ал.1 от ЗЗД изцяло, за 1/3 ид.част от процесния имот, предмет на разпореждане от поставения под пълно запрещение наследодател, или само за наследствените на ищцата 2/9 ид.части.
Ответниците в производството А. Н. А. и С. И. Р. оспорват жалбата. Считат, че жалбоподателката не е формулирала правния въпрос, по който е налице основание за допускане на касационно обжалване, не е ясно кое е това основание, евентуално – че не е налице нито едно от основанията по чл.280, ал.1 от ГПК.
Останалите ответници Г. И. Б., В. И. И., Е. И. Б., К. С. К. и М. С. М. не вземат становище по жалбата.
Настоящият състав на ВКС приема, че жалбата срещу въззивното решение, с което искът по чл.26, ал.1 от ЗЗД е бил уважен до размер на 2/9 ид.части от прехвърлената от Й. Д. 1/3 ид.част от процесния имот е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. В тази част решението е в полза на жалбоподателката и тя няма правен интерес от обжалването му. То не е било обжалвано от противната страна и е влязло в сила, ето защо ВКС не може да се произнесе по направения с касационната жалба на ищцата отказ от иска. В останалата част по първия иск касационната жалба няма предмет, тъй като съдилищата не са постановили отхвърлителен диспозитив в частта, с която реално не са уважили иска по чл.26, ал.1 от ЗЗД – за нищожност на останалата 1/9 ид.част от прехвърления от Й. Д. имот. В тази част не е имало искане за допълване на решението, няма и формирана сила на пресъдено нещо по този спор. Ето защо не може да бъде разглеждано искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения правен въпрос, свързан с пределите, в които искът по чл.26, ал.1 от ЗЗД е следвало да бъде уважен.
Касационната жалба срещу решението на въззивния съд, с което се оставя в сила допълнителното решение на районния съд, съдържащо отказ за произнасяне по иска с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС, е процесуално допустима. По нея обаче жалбоподателката не е формулирала правен въпрос по чл.280, ал.1 от ГПК, нито пък е посочила основание за допустимост на касационното обжалване, ето защо такова обжалване не следва да бъде допускано.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Н. А. Д. срещу решение №919/26.06.09г. по гр.д. №495/09г. на Варненския окръжен съд, в частта по иска с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.
В тази част определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №919/26.06.09г. по гр.д. №495/09г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила допълнителното решение №3433 от 10.12.08г. по гр.д. №3020/07г. на Варненския районен съд. В тази част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: